8:00 ч.
…- Хубав ден!
– и на теб, айде чао, че влизам в метрото!
След секунди я набирам пак, защото метрото не беше обичайното й превозно средство до офиса.
– Мамо, защо в метрото?
– Нали отивам на изследвания… ТАМ с метрото…
„…значи вчера, това което каза, за да ми покажеш, че не ме боли само мен не е било шега?!…“
Мамо, започвам ли да те губя?! Малко по малко, косъм по косъм, усмивка по усмивка…
И защо, мамо, на другите майки нищо им няма…Защо ти?! Нали отслабваш просто, заради разделното хранене и пиеш онази жива вода?!
Защото, когато беше до мен в болницата, да сменяш подлогата ми, да броиш капките от системите и да наместваш катетрите ми и когато се скарахме ти казах, че ти си здрава, а аз все болна?! Защото ме умори с въпроси „кой ти звъни“, „ти имаш семейство“, “ сама си си виновна за неволите у дома“…така и не допусна факта, че имам много приятели и колеги, които бяха искрено притеснени за мен…винаги си се съмнявала в мен…Защото те изгоних от стаята посред нощ, заради истерията ми и страха, че няма да се движа повече?! И ти тръгна, а после се върна при мен, в стаята, легна, стана и мълчаливо пак сменяше подлогата под мен…
Заради собствените си страхове, нараних теб?!
За това ли, мамо?!
Защото толкова години не успяхме да си говорим като приятели, постоянно ме назидаваше и се разочароваше от мен, а аз се дистанцирах и си запушвах ушите, защото ме болеше от това, че с татко бяхте определили „пътят“ ми като „нанадолнище“?!…
Затова ли, мамо?!
Всичко си поела в себе си, отглеждала си го и сега с Неговите щипци ще изваждаш от мен нежността и заключената обич?!
Срам ме е, мамо! Че не знаех как да те обичам…а сега ще те обичам, защото те губя…
Мамооооооо!
http://www.youtube.com/watch?v=hSkqrig-jHU&list=PL413F2BBFBCDD6C43
9:00 ч.
Мамо, измислих!
Ще сме заедно, мамо, повече, отколкото сме били до сега…И няма да се борим срещу лошото, ще го приемем и двете, може би ще го погалим, ще го разделим на части и всяка една ще изживеем отново, докато не се смали до първоначалната си емоция…
Горе главата! И двете сме мъжки момичета 🙂 Нали така си ме създала 🙂
И не е вярно, че ще си отидеш спокойно…Ще стоиш до мен неспокойна и изискваща, а аз просто пак няма да те слушам…
http://www.youtube.com/watch?v=3JWTaaS7LdU
14:00 ч.
Мамо, говорих с толкова много хора. Не като количество. Като мащаб на светоусещанията им. Иначе бяха трима.
Дени каза колко е важно сега да съм с теб. Не само аз. А всички, които не сме били. И да не те гледаме като обречена, а с благодарност за всичко, което си преляла в нас. Аз лично ще те гледам с реализъм. Нали винаги ми казваш, че си реалист. И с това ще те гледам, дето винаги като съм мрънкала и имала нужда да ме помилваш, ти ме потупваше по рамото и вместо да ме оставиш да плача, ме изритваше „навън“ отново да се боря…
Сигурно съм много виновна затова, че не съм искала да суча като бебе и заради мен си получила онзи мастит, заради който си била в болница дълго време, с разрязана гръд и оставена да зараства – жива рана…Сигурно съм виновна за всичко, което ти причиних през пубертета си, с личния си живот, с възпитанието на децата ми, твои внуци…Все не ги възпитавам по начина, който ти е идеал…
После се видях с един мъж, който отдавна е загубил родителите си и който израстна със себе си и е по-силен от всички мъки на света…говорихме за бизнес, но и той каза, че просто трябва да сме заедно и да те запомням повече…Изчака ме да си поплача и това каза.
През това време си писах с Юлия. Днес е починала леля й, от рак на гърдата. С нея се усмихваме на погребенията…и на смъртите, защото сме си играели по гробищата като малки…
Мамо!
После си мислех, че какво, ако ей сега получа инсулт или случайно застана на пътя между куршумите на враждуващи групировки и си отида за миг. Даже ще те преваря и ще те чакам горе. За да има кой да те чака и да те оправи с коловозите, че нали вечно си зле с ориентацията…
Ще се разберем с теб нещо. Все ще го измислим. Нали и двете сме по сценариите…После ще поканим Господ на представлението и ще ни ръкопляскат ангели, баби, дядовците, роднини и приятели…
Знам как ще четеш с патетика. Така както ме научи да рецитирам стихове и спечелихме заедно не един конкурс в миналото. Знам как ще напишеш и текста. Така както ме научи да подреждам думите и всяка дума да сълзи, да се смее и да настръхва кожата едновременно…
Тогава татко ще си поплаква. Нали го знаеш с неговите емоции. Винаги сме се смеели, когато той иска да каже нещо истинско и чувствено. Винаги му се разтреперва гласеца. То и аз това го имам…
Ох, като казах татко…
Я се стегни! Къде си ми тръгнала?! Само ти можеш да му се караш, че не си е изпил хапчетата, че ще вземе да направи поредната щуротия, като да се върже на телефонна измама и да се юрне да прави бизнес с ремъчки…
http://www.youtube.com/watch?v=KtBbyglq37E
15:00 ч.
Разказа ми по телефона как си била сама в залата от чакащи страшни диагнози. Всеки е бил с някой придружител и покрай всеки са жужали лекари – познати.
Как Тити Папазов е придружавал 85 годишната си баба и същата тази старица ти е разказала как годеникът й е починал няколко дена преди сватбата им и как тя си е мислела, че ще умре след още малко време и как е свършил живота й…Как се е смяла, когато ти го е разказала вече толкова пораснала…
Видя ли?! Животът не ни е даден, за да го прекараме с любимите си хора, а за да станем по-силни, по-високи, по-пораснали и за да вложим този потенциал в следващия живот…Винаги съм ти казвала, че любимите хора са сателити и са ни необходими, за да се учим взаимно и да се сритваме по задниците, в момент на застой…
Ще те оперират. Добре. Ще го преминем и това препятствие и може би ще отложим старта за надбягването 🙂
Обичам те, мамо!
klementinasblog 
Трогателно!!!!