Който пуши – хваща рак, който не пуши – хваща риба

Дъщеря ми, тези дни брои нещастните диагнози в семейството, които ни срутиха ежедневието за седмица и малко.

„Баба нещо е много неВРна. Защо само се кара? Така ще й умрат неврите клети. Виж сега – някакъв рак я е ощипал“

„Другият деди, и той – нещо не е слушал. Ракът му се е скрил в корема и му е объркал червата. Ох, сега ми остава да съм много послушна“

Тъкмо го умозаключи и докато ми показваше как играе ръченица, след тренировките на леда онази вечер – стъпи на криво, та сега сме в гипс до коляното.

Докато Скулпторът – доктор оформяше дизайнерски гипсовия ботуш, Ети възкликна: „ама сега как да си обуя кънките?“ Тогава докторът се почеши зад ухото и предложи опцията да й направи два ботуша и да инсталира отдолу ножовете за леда и така да тренира 🙂

На другата сутрин, Елисавета изтормозена от тежестта на крачето подмрънква: „Ох, мамо, не искам този гипс вече. Не мога да ходя, където си поискам“. За да я окуража измислям  приказка за Куцото пиле, което не познавало думите „не мога“ и „не искам“. И понеже не ги познавало, то не знаело да ги използва. Затова можело и искало всичко и никога не се отказвало при трудностите. Разводнявам приказката с интересни детайли, само и само тя да вдене намеците ми. Обаче малката ме изслушва търпеливо, прекъсва патоса ми и заявява:

„Виж, какво, когато Куцото пиле беше предишния път в Пирогов, с тати, когато си беше разрязало нослето при падането, една доТкорка го попита дали може и дали то иска да му бият инжекция, за да не го боли повече. Тогава Куцото пиле каза че Не може и Не иска и го оставиха намира. Така че, ако обичаш промени приказката и разбери, че да познаваш тези думи не е бебешко, а Принцип!!!“

 Понеже долната ми челюст беше увиснала, намерих време да се окопитя, затворих си устата, хванах Куцото пиле под мишници и го сложих да седне пред телевизора. Пуснах му новините!

Един рак, два рака и Куцото пиле – така решихме да кръстим изминалата седмица 🙂

И понеже статусите в социалните мрежи потъват и трудно се изравят, реших, че сега е момента  да  изровя и компилирам в хронологичен ред менталните израствания на Елисавета под заглавието:

                                                   „Елисаветини“

 

3 годишна:

–         мамо, мамооо, пуснах паТофите от балконаааа.

–         И какво ще правим сега, трябва да тичат батковците да ги намерят.

–         Амиии, може да изчакаме някой пиНц.

Из Писмо за Коледа: „Миличък дядо Койеда, искам само едно море, една русалка и много сутиени“

* впечатлена от историята на Ариел, малката русалка, която има много горнища на бански, направени от шелчета.

На избори сме 2011 г. Ети се запътила с личната ми карта към урните и не я пуска.

–         За кого ще гласуваш, малката?

–         За Мама!

На фасадата на една сграда в центъра, Елисавета вижда ето това:

 Изображение

Спира се, застава на буквата Ф и пита: „Кой нарисува татко ми тук?“

Излезли по семейно му и най-после приседнала на един стол, отказах на дъщеря ми да тичам с нея през градинките. Тя помрънка, помрънка, и в един момент ми каза, че много й се ака. Аз приех, че ме провокира, само и само да стана. Казах й, че се прави и няма да стана. Тогава тя се фръцна, каза „офффф“ и се отправи към опашката от хора, наредили се да си купят бира, застана им отдолу и извика „Може ли някой да ме изака, защото мама не иска!“ . И ме посочи с пръст.

4 годишна:

– Мамо, какво учиш толкова?

– Тихо. Не ми пипай нещата. Уча за видовете вещи.

–  какво е вещи?

– Ами, видовете предмети, като тези у дома.

– Ми, че то е лесно, бе мамо. Има предмети, които могат да се пипат и такива, които не могат да се пипат, но можеш да ги погледаш малко!!! Толкова ли не можеш да го разбереш?!

В къщи има коте. Понтифекс Максимус тире Йода, на кратко Макси / това му е цялото име по паспорт 🙂 /.

В спасяване на флумастера си от грубата игра на котката Елисавета го хваща зад врата и му заявява: „Момченцеее, това не е за игра. Ако щеше да е за игра, щеше да пише на него „За Котки“. Разбра ли ме какво ти казвам сега? „

* само да поясня, че имаме проблем с условните изречения. Още се поправяме.

*и Понтифекса вече не е сред нас…

Навън е пролет, вали дъжд и гърми:

– Мамо, това пролетен дъжд ли е?

– Да – казвам – и е много добричък за цветенцата!

– Те ще му се радват, но за да не се плашат от гърмите, ще им кажем, че това е само заря!

В ресторант. Запознанство. Ети:

 – Ти на колко си?

Момиченцето изважда да покаже с пръсти и почва да ги брои : „едно, две, три, четири“.

– оффф, и аз съм на 4, ама вече не ги броя!

Още малко от нашите историйки, вече на 4 и половина. Возим се с Елисавета в автобус, имаме си игра: единият казва някаква дума, другият трябва да я свърже в асоциация. Аз казвам „уста“, тя „гърло“, аз „сърце“, тя : „щом казваш сърце, аз ще кажа любов“, при което аз се попритесних леко и се забавих с асоциацията. Тя “ айде де!“, аз “ амииии, не знам какво да кажа“. Тя „като не знаеш какво да кажеш, можеш да използваш думичките на Пипи: “ любов? това не е ли много скучно?“, така ще кажеш „скучно“, а аз ще ти кажа, че не е!!! Любовта не е скучна!“

Ети към дядо си: „Абе, деди, ти на колко годинки си?“

Татко: „ми много съм голям, деди, на 60 сет и мноооого“.

Ети: „разбирам те, деди! Ама не мога да разбера защо тази жена – баба, ти се кара като си тооооолкова на мноооого“ ?! Не се ли научи да ги пиеш тия хапчета вече?“

– 

Ети на 5 г.:

 След разходката ни в IKEA, Ети уморена ми казва: „Майчицеее, в колко къщи бяхме на гостииии“

Eти от три дни си спи сама в стая /голям напредък за родителите  / и сутринта вика: „Мамо, аз достатъчно смела ли бях като спах сама?“ и аз да я поощря викам: „О, да, страхотна си, много си смела“, и тя почва да си върти един кичур коса, която отглеждаме като на Рапунцел и вика: „ми аз ще съм смела още малко и ще се прибирам“

Елисавета: Имам си гаджееее, като батковците мииии! Б. Андонов.

Аз: О, така ли? И как станахте гаджета?

Елисавета: Спечелих си го на BayBlade!

Елисавета: Мамо, аз знам какво е Е. С. Г. Означава моите имена.

Аз: Я тогава кажи моите и на баща ти!

Елисавета: М и Т – мама и тати.

Елисавета, в трамвая, води състоятелен диалог с по-голяма девойка относно зъбния им статус. Момиченцето – първокласничка се хвали, че вече й пораснали нови кучешки зъбки, а Ети ме поглежда и я поправя, че зъбите не са кучешки, а вампирски.

„Мамо, нали така е шпиц, а така е контра“ – показва ми с крачета Елисавета.

Да –казвам – точно така.

„Значи ние сме направени да ходим на контра. А защо дядо ми казва, че все съм контра? Аз не мога да ходя на шпиц. Не съм балерина. Аз съм фигурна пързалянка“

Пътуваме с колата до най-близкия банкомат, че ни се налага да плащаме нещо с мъжа ми. Елисавета възкликва: „Ооо, отиваме да ми купите нещо от магазинаааа“. Обясняваме й почти в един глас, че не сме тръгнали да ходим до магазина, за да й купуваме нещо. Тя: „Ами от къде ще ми го купите тогава?“

 Расте този малък козирог. Има си принципи! И то все важни!

Advertisements

23 thoughts on “Който пуши – хваща рак, който не пуши – хваща риба

  1. Хихи, тук липсва едно от таверната в Гърция, дето питала „Ехете интернет“ 🙂 Уникална е и има много добри находки. Добре правиш, че ги записваш. Пък ние се смеем 🙂

      • Според твоята приятелка, как й беше името… човеци са мъжете, а жените са по-висши съэдания. Апропо, днес е световният Ден на мъжа. Няма ли да ме поздравиш? 🙂

      • Мила ми Гери, скъпа моя ненагледна! Явно отдавна не си чела оная тънка книШка с шарените картинки в нея… Нарича се „Savoir vivre“ и в нея са описани правилата за по-здрави за тържествени случаи. Прави се не на улицата, или в собствения ти том, а в къщичката на виновника!
        Името на твоята приятелка беше свързано с пържените попчета, които много обичам Повече не си спомням…

    • Хахааа, ще ги зарадвам:) аз тъкмо мислех да мина на Графа през Есперантото, че навремето съм заучавала цяла пиеса на този уенгуич:) ама и за елинския съм:) Ефхаристо, пара поли:) То ипа соста?

  2. Всяка грешка се заплаща! Така ме научи една контрольорка в трамвая, когато вместо 6 билетчета за цяла една тумба, бях перфорирал само 5! Бай дъ уей, много дълго поздравително писмо пишеш до мен, след като още не се е появило в тепавицата… 🙂

  3. Познавам едно момиченце, връстница на твоята щерка, което се казва Гери. Аз пък съм го кръстил „луксозното дете”, защото неговата баба му купува всичко от чужбина. Да видиш как от една проста счетоводителка се става милионерка. Когато минава покрай мен, дори и с поглед не ме удостоява – истинска баронеса! И аз много страдам…
    Пък ти продължавай да учиш международни права и други науки, може и да сполучиш! Искрено ти го пожелавам…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s