На Герберите капят цветовете

И тъй:
Обиколих си зверовете.
Постлах им обещания за Разум.
Замесих песни с Боговете,
Очаквах коронясване за Цялост.
А те ме кръстиха Незряла!
Тропосаха ми още сто живота…
Търкулнаха ме в новото ми бреме…
И ето ме на тридесет и седем.

Таман са ми човешките неволи, дори и чуждите уверено зашивам,
във себе си да мога да се вграждам, разбрах,
Не ми е нужна вече сила…
И всичко се смалява с единица
Във нашите триъгълни квадрати…

Дали ще смогнем само да се чуем, когато върху съвместното ни петолиние, останем две изтъркани от гняв самотни ноти…

Научно и житейско, а?!
Предполагам, и нормално,
даже някой споменава Рая.
Инатът ми, обаче, да съм с тебе,
расте като живачен стълб във ада…

20131203-003718.jpg

Advertisements

3 thoughts on “На Герберите капят цветовете

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s