ТОЙ – ТАТКО МИ

Днес е татковият ден.

Вдъхнови ме една статия, в която обясняваха, че нямало грозни жени, имало необичани дъщери.

Зададох си въпроса аз хубава ли съм. Хубава съм. Даже съм фантазия 🙂 И тръгнах да проверявам доколко татко ми е имал пръст в това вълшебство 🙂

 

Хигиена и грижа за себе си:

Татко ме къпеше като малка. Показваше ми колко е важно да си чист. Освен всичко друго, оттогава обръщам внимание на ушите, глезените и табаните. И факт – имам нежни и чисти крака – всеки ден 🙂  И уши 🙂 Не зная дали има връзка, но имам и най-прекрасната кожа на света. Е, малко е тъничка и прозрачна за сметка на това. То, от толкова търкане…

 

Чувственост:

Татко настръхва, докато слуша хубава музика. Ама не просто, като я чуе, а когато я слуша с всичките си сетива. Когато долавя и тихите акорди. И когато може да живее в музиката. В детството ми се учудвах. Даже се забавлявах с шегите на мама, която винаги го питаше дали вече е настръхнал, докато от радиото се лееше полифония. Тогава се научих да наблюдавам музиката. А с времето се оказа, че и аз успявам да разпознавам съвършените звуци…с кожата си. Татко обожава саксофон, аз – пан флейта.

 

Емоционалност:

Когато татко иска да пожелае нещо по празничен повод – той не успява да изкаже и една дума без да му се накъдри гласеца. Така става, защото е истински, защото желае с цялата си душа доброто, защото знае как да преведе чистата обич през сърцето и да ти я даде в послание. Научи ме да строя мост между сърцето и думите, които искам да дам на някого…

 

Моето мъжко момиче:

Татко ме взимаше с него на работа. Показваше ми важната си професия. Охраняваше труда на хората и разследваше трудови злополуки. Показа ми колко е необходимо да разбираш от работата си и да имаш желание да я работиш. Показа ми колко е отговорно да пазиш собствения си живот и този на другите. Въпреки пръснатите мозъци по земята, въпреки обгорелите трупове на загинали работници се научих да не се плаша от нещастните случаи, да помагам с каквото мога и навреме. И без припадъци, моля!

 

/Днес е световен ден на безопасността на труда! Ама, внимавайте, бе хора!/

 

Усещане за собствена значимост или обица на ухото:

Татко ми подаряваше подаръци с повод и без повод. Сега продължава да го прави. Подарък от командировка = „зная, че ме чакаш с нетърпение”; Подарък от екскурзия = „спомен от място, където се сещах за теб”; Подарък, просто за деня = „прибирам се при любимите си хора”; Подарък, поднесен с подарък за мама = „обичам майка ти, но и ти си ми важна”. Подаръкът от татко е като холограмен негов образ – когато не знаеш дали си нужен някому, хващаш се за ухото, напипваш татковата обица и се сещаш, че отдавна си значим. Божествено значим, защото някой вече е усетил смисъл от теб и те е създал…

ТОГАВА СЕ РАЖДАШ ХУБАВ!

Истории със зъби…без зъби

Елисавета расте и продължава да ръси :

 

„Един ден, като порасна, ще правя всичко, което ти правиш, даже и друго. Само че госпожата в детската каза, че не е чак толкова готино да си голям. Мисля, че ни завижда, дето спим на обяд. Ама то никой не спи, всички се правим…”

 

 „Мамо, знаеш ли какво е заложна къща? Виж сега ще ти го обясня, да го разбереш: нямаш пари, а искаш да си купиш дъвки. Имаш пръстен, даваш го на заложната къща, а те ти дават парите за дъвките. Ама ти ще ми се скараш, нали?”

 

 „Бари, момченцееее, ти знаеш ли какво е собственост? Тези играчки са моя соб-стве-ност и ти нямаш право да играеш с тях, освен ако не ме попиташ и аз се съглася, ясна ли съм?” /Бари е кучето ни/

 

 „В детската градина учихме какво е природно бедствие и Ема каза за бурята, малката Емичка каза за земетресението, защото се изплашваме. Тогава аз казах „и на баба косата” и всички почнаха да се смеят…Вече не им се сърдя, те не знаят колко е страшно да си загубиш косата…”

 

„Ти, като ме возиш в колата, притесняваш ли се за мен? Защото аз винаги се притеснявам за теб, когато казваш, че имаме малко бензин и не можем да ходим далече. Тогава ставаш тиха, за да не ни свърши бензина, нали?”

 

 „Не искам да ми свършва съня, когато ме будиш. Трябва да измислим нещо като ме събуждаш да не го изключвам. Ти знаеш ли как?”

 

 „1. Не се учи да караш колело изправен, срещу дърво!

 2. Не карай колело с пържена филия!

 3. Не карай между буболечките – те не внимават в колелото!

 4. Не карай колело, пил кока кола – не е полезно за кучетата!

 5. Не карай колело по блуза – може да се намачка ( блузата)!

 6. Не играй футбол като татко – ще те гипсират и ще командваш у дома…

 7. Не карай колело, когато каската ти е на село, защото майка ти е дала всичката арника на татко ти, който си лежи у дома гипсиран, а теб те боли…Прибираме се!!!”

 

– Я ми кажи знаеш ли коя думичка почва с Ъ?
– ЪндЪрграунд.
– а???
– е сега го прочетох, докато говореше оная леличка, дето тати все я гледа
( Люба Кулезич )
:)))

 

– Мамо, шпионирам Жоро и Лиа, като ме видят че им влизам в стаята, да се стреснат.

– Шпионирай мен. Остави брат си и Лиа на мира!

– Ми, не става. И да те шпионирам, ти се правиш, че не ме виждаш, но винаги знаеш, когато правя нещо…

 

– гледай сега, като ми четеш за затворите, каква гадна рисунка нарисувах: зъл магьосник и заек на каишка…

– Аз се опитвам да уча. Ти що стоиш в моята стая?

– Защото с теб ми е интересно!

 

„Тоя и тоя зъб ми се клатят. Само аз нямам дупка като се усмихвам. Дари и Мария вече карат кънки без зъби. Можеш ли да ми ги извадиш? …Ама ти вярно ли? Е, чакай малко да си обясня на зъбите, че ще ги нося в кутийката, а не в устата…”

 

„Според мен феята на зъбчето и Баба Марта са се сблъскали на прозореца тая нощ, защото ми няма зъбчето, а са ми оставили едно пони с мартеничка”

 

– Барбалета /производно на Елисавета :)/, защо в кутийката за зъбките има само един? Загуби ли си втория? Казах ти да не ги носиш в детската градина.

– Боби Андонов ми го взе. Каза, че иска да си има нещо от мен, ама истинско…

 

– Видя ли това момче, дето искаше да ме люлее? Май е влюбен в мен.

– Защо мислиш така?

– ами тръгна да ми вдига чорапите, защото се бяха смъкнали.

 

След състезание по фигурно пързаляне:

„Бях ли добра този път? Защото май бях – много ми пляскахте, видя ли колко играчки ми хвърлиха и Мариана ме тупна по дупето, ама като „Браво”, тоя път” –   http://www.youtube.com/watch?v=IMWi7tbgvZc