Елисавета расте и продължава да ръси :
„Един ден, като порасна, ще правя всичко, което ти правиш, даже и друго. Само че госпожата в детската каза, че не е чак толкова готино да си голям. Мисля, че ни завижда, дето спим на обяд. Ама то никой не спи, всички се правим…”
„Мамо, знаеш ли какво е заложна къща? Виж сега ще ти го обясня, да го разбереш: нямаш пари, а искаш да си купиш дъвки. Имаш пръстен, даваш го на заложната къща, а те ти дават парите за дъвките. Ама ти ще ми се скараш, нали?”
„Бари, момченцееее, ти знаеш ли какво е собственост? Тези играчки са моя соб-стве-ност и ти нямаш право да играеш с тях, освен ако не ме попиташ и аз се съглася, ясна ли съм?” /Бари е кучето ни/
„В детската градина учихме какво е природно бедствие и Ема каза за бурята, малката Емичка каза за земетресението, защото се изплашваме. Тогава аз казах „и на баба косата” и всички почнаха да се смеят…Вече не им се сърдя, те не знаят колко е страшно да си загубиш косата…”
„Ти, като ме возиш в колата, притесняваш ли се за мен? Защото аз винаги се притеснявам за теб, когато казваш, че имаме малко бензин и не можем да ходим далече. Тогава ставаш тиха, за да не ни свърши бензина, нали?”
„Не искам да ми свършва съня, когато ме будиш. Трябва да измислим нещо като ме събуждаш да не го изключвам. Ти знаеш ли как?”
„1. Не се учи да караш колело изправен, срещу дърво!
2. Не карай колело с пържена филия!
3. Не карай между буболечките – те не внимават в колелото!
4. Не карай колело, пил кока кола – не е полезно за кучетата!
5. Не карай колело по блуза – може да се намачка ( блузата)!
6. Не играй футбол като татко – ще те гипсират и ще командваш у дома…
7. Не карай колело, когато каската ти е на село, защото майка ти е дала всичката арника на татко ти, който си лежи у дома гипсиран, а теб те боли…Прибираме се!!!”
– Я ми кажи знаеш ли коя думичка почва с Ъ?
– ЪндЪрграунд.
– а???
– е сега го прочетох, докато говореше оная леличка, дето тати все я гледа
( Люба Кулезич )
:)))
– Мамо, шпионирам Жоро и Лиа, като ме видят че им влизам в стаята, да се стреснат.
– Шпионирай мен. Остави брат си и Лиа на мира!
– Ми, не става. И да те шпионирам, ти се правиш, че не ме виждаш, но винаги знаеш, когато правя нещо…
– гледай сега, като ми четеш за затворите, каква гадна рисунка нарисувах: зъл магьосник и заек на каишка…
– Аз се опитвам да уча. Ти що стоиш в моята стая?
– Защото с теб ми е интересно!
„Тоя и тоя зъб ми се клатят. Само аз нямам дупка като се усмихвам. Дари и Мария вече карат кънки без зъби. Можеш ли да ми ги извадиш? …Ама ти вярно ли? Е, чакай малко да си обясня на зъбите, че ще ги нося в кутийката, а не в устата…”
„Според мен феята на зъбчето и Баба Марта са се сблъскали на прозореца тая нощ, защото ми няма зъбчето, а са ми оставили едно пони с мартеничка”
– Барбалета /производно на Елисавета :)/, защо в кутийката за зъбките има само един? Загуби ли си втория? Казах ти да не ги носиш в детската градина.
– Боби Андонов ми го взе. Каза, че иска да си има нещо от мен, ама истинско…
– Видя ли това момче, дето искаше да ме люлее? Май е влюбен в мен.
– Защо мислиш така?
– ами тръгна да ми вдига чорапите, защото се бяха смъкнали.
След състезание по фигурно пързаляне:
„Бях ли добра този път? Защото май бях – много ми пляскахте, видя ли колко играчки ми хвърлиха и Мариана ме тупна по дупето, ама като „Браво”, тоя път” – http://www.youtube.com/watch?v=IMWi7tbgvZc
Хахахахаха, уникална е! Винаги ми е харесвало да слушам осторумията на децата и добре, че ги записваш, че аз 80% вече съм ги забравила.
Еее, освен някои култови находки дето аз започнах да ползвам като „нямам никакъв против“ 🙂 Вече се улаовям, че само така казвам.
„Тя не каза на мен, да не правя така. Говори на някаква Амаха“ :)))
Абсолютно правилно!
Потресаващо! Направо щях да се изпусна от смях. На кого ли са се метнали тия умни дечица? 🙂
И пак не мога да спра да се смея! 🙂 Да ти е жива и здрава!