Значи, маме, не знам какво да кажа. Аз ли съм лошата майка, ти ли прекалено бързо стана на 17 и ми се изплъзваш все по-често къде си, с кой си, какви ги вършиш.
Ей на, сега, обади ми се преди час и ми каза, че летиш за Франкфурт днес, в 16 ч.
Ама аз, че съм на работа и че цял ден си мисля, че утре ще летиш, това никой не го интересува, нали?!
Остави другото, ами в момента подготвям за глоба един господин, който изпраща хора по младежки програми в Европа, а ти точно по такава заминаваш. И то с хора, които не познавам. Ужас, не, ами два ужаса!!!
Защо, питам, ще ми звъни баба ти, да ми се кара каква майка съм, че като си пристигнал при нея, на Солунска, с куфара щяла да получи инфаркт?!
„Бабиният, той, днес ще ходи в Европа!“
Хукнала да ти купи тениски.
Е ти, нямаше ли?!
Хукнала да ти обменя пари.
Нали от Европейската комисия щяха да ти възвърнат някаква сума?! То, ние, с баща ти, затова те пуснахме.
Хукнала да ти купува аналгин.
Аз нали ти бях дала за екскурзионното в Пирин, да не го изяде целия?!
Нахранила те, тикнала те в банята да се къпеш.
Все едно аз нямаше да ти кажа, да се изкъпеш, преди да тръгнеш и да те нахраня.
Имал си бил смучки по врата. Вика ми в телефонната слушалка: „къде го пращаш насмукан в Европата”.
Че да напляскам гаджето ти ли сега?!
Защо съм излъгала, че се връщаш след няколко дни, като ти си й бил казал „за няколко дни“ – къде съм те пуснала цяяяял месец сам в Европата?!
Защо не съм ти дала нещо, дето ще летиш за първи път?!
Какво трябваше точно да ти дам?! Памперс?!
Как мислиш, маме, се отговаря на подобни въпроси?! То куршуми, направо.
Сестра ти и тя дошла да те изпраща. Била закусвала в 13 ч. Зърнена закуска. Баба ти й купила сладолед. Малката се окапала. Ужас! Каква майка съм, бе! Баща ти ти купил кока-кола. Как съм могла да го допусна?!
И моля ти се, купи си от летището вестник, като ти потече пак кръв от носа, да си сложиш на небцето парченце от вестника, щото само на баба ти илачите помагали. Да знаеш, че съм ти казала.
А, и да си купиш сапун от някой немски супермаркет, че трябва да си сменяш тениските все пак.
Айде, маме, лек ти полет до Франкфурт на Майн!
И вземи да предложиш на кмета да прекръстят града!!!
Стеахотно! И весело и тъжно… и как не се променят тези наши майки, и как всичкте са ни еднакви 🙂
Pingback: Франкфурт на Баба ти | klementinasblog