Театрален пътепис

/ етюди за ваканция, пътешествие, многолюдно семейство в цвят, вятър, балканско и морско/

Сценарий и режисура – Гергана Петкова

Продуцент – Светослав Петков

В ролите:

Светли – тати

Гери – мама

Жоро – първи

Роси – втори

Елисавета – трети номер или Мишкин на пътешествие

Рафи – братовчедката – италианка

Второстепенни роли и статисти: дядо Чони, македонци, албанци, гърци, бабички, Катерина – хазайка, улични псета, делфини, пирати и когото още срещнат по пътя

1 во действие:

Семейството се приготвят да пътуват към лятото си, точно в края му. Изчакват самолета на Рафи, оправят багажа на две, на три. Сутринта в, 5 ч., изпяват шумно хепи бърдей ту ю под прозореца на дядо Чони. Гери държи торта за диабетици със запалена свещичка, след димът на която, цялата банда никаква не се вижда вече в София.

40 мин. на КПП Лисичково. Македонците:

– Колко сте?
– 6
– Дека е 6? Не виждам.
– Детето е най-отзад. Спи и не се вижда.
– Каква е тая карта на Д’Алессио, не съм видел до си.
– Тя е племеница на мъжа ми. Картата е италианска. От новите.
– Ааа, не съм видел. Чекате тука.
Чекат. Последва обстойно интервю. Рафи казва, че с тая карта пътува из цяла Европа.

Граничарят:
– Аааа, не ми разпраяй ти. Тука не е Европа. Тука а МАКЕДОНИЯ!!! Чекате!
Чекат още 10 мин.

– во ред е! Мини.
Минават 3 метра до митничарската кабинка.

– Колко лева носи Петкова.
– 10 лева.
– колко пАри??? (Тук се повишава тон)
– ъъъ…
– а Петков? Колко пари носите?
– ??? …
– Отвори да вида!
Светли отваря 5 тата врата, оттам Мишкин крещи „ааааааа“.
– Оти викаш, дете?
– Студено ми еееее.
– Затвори! Дека ше одите? На гости? На поход? Колко време ке бидете тамо?
– Битоля. Преспанското езеро не сме виждали. Децата ще учат Талев. Една нощ. После Гърция. Ваканция…
– аааа, бегайте, го вижте, аде!
Аде!

Сцена с шестимата, които се возят в колата. Преминават покрай язовир Македонска Каменица. От радиостанцията просветният македонски министър говори на чист диалект как „пръвия учебен ден ке почне с покжуване дечата, как со миют руки в час по хигиена. Мерки срещу еболата.”

Редят се кадри. Град Прилеп – Талевата Преспа. Насаждения с тютюн. Отляво и отдясно на пътя. Младежите в колата ще запомнят и Димитър Димов. Майката, на фона на македонска музика, разказва за романа „Тютюн” и защо трябвало да го прочетат. Запомнят го.

Битоля. На главния сокак мирише на македонско люто. И отвсякъде червени знамена със слънце – флагът на Македония. Семейството се затичва към националния парк с езерата – Преспанското, което захранва Охридското, понеже са от двете страни на местността Галичица, като първото е по-високо и по логиката на скачените съдове, водата се отправя към второто.  От върха на планината е забавно – героите се въртят и навсякъде езера, слънца и разреден въздух, и три държави – Албания, Гърция и Македония.

Осветлението угасва.

На сутринта пътят повежда на юг. Започват да се редят двайсетина тунела по магистралата към Йоанина и Игуменица. Навсякъде героите са предупредени, че районът е хабитат на мечки и трябва да се внимава. Лято и мечки. Пуска се музика.

/Моля, звукооператора, да не спи! А така./

В колата се носи суинг, джаз, Бийтълс и „Внимание! Мечки”. Гот.

2 ро действие:

4 нощувки

Локация Парга.
Парга е боса, гола, мокра, шумна, цветна и смела.

Сценография: на фона на градчето се виждат няколко венециански крепости и наблюдателници за пиратски набези откъм Йонийско море.

глас: Фотогенично градче с живи спомени и самочувствие на труднодостъпна девойка. Рязък скок от небето в морето. Къщата за гости, която семейството си нае, се намира в горната част на пейзажа, току под една от крепостите, чийто кули си играят нощем на пинг – понг с луната.

/Прожекторите, моля, насочете ги към сцената в този момент. А така. Зрителите трябва да получат духовен оргазъм от гледката./

Плаж. Героите си избират случайно  плажът Саракинико, където ритуално кръщават телата си, за първи път това лято.

Саракинико, Парга, Гърция

Саракинико, Парга, Гърция

/Потапят се/

Майката фиксира една отчупена скала на около 300 метра, навътре в залива, и прави уговорки с Жоро и Рафи да поплуват до там. Казват на бащата, че просто ще поплуват наоколо, а той стриктно ги предупреждава да не плуват навътре. Те никога не – плуват – навътре!!!

Бащата се провиква няколко пъти, но никой не го чува.

Тримата плувци стигат до скалата и с треперещи колене се сгъчкват на нея. Правят се, че не гледат към обезумелия баща. Майката е изпълнила детската си мечта, да „корабокрушира” на островче.

Бащата крещи нямо от далечината.

/сцената с плуването обратно, скандалът и непрестанното „казах ти”, се прескача/

Декорът се сменя за секунди и изведнъж утро, синева, пристанище и свирка на корабче. Семейството се отправя на целодневно пътешествие към островите Паксос и Анти Паксос.

О-в Паксос – 30 кв. км. – мъникът на Йонийското островно семейство. И най-приказният.

Жоро обяснява как Посейдон е отчупил с тризъбеца си парчета от о-в Корфу и ги е подарил на любимата си Амфитрити – о-вите Паксос и Анти Паксос.

Синьото на лагуната – ясно.

/Сценичните работници, моля, добавете още синьо. Още и още! Да стане същото като от картичките и мечтите. И без фотошоп, моля. Истинско!/

Семейството демонстрира смешни скокове от палубата на корабчето. Въздухът се насища с нетърпеливи викове и комични крясъци; Плътно солено и усещане за  изпълнени блянове, в синята лагуна – на няколко километра от мястото, където е снимана част от едноименния филм.

/Бащатаааа, моля, направете онази солена физиономия, както когато пазарувате от Лидл и картата ви е на минус. Точно така./

Един час гмуркане и плуване в сините пещери на острова. Куполът на едната пещера е пробит и от там слънцето пуска топли лъчи, чуват се крясъци на орли и писукане на орлета. От едната пещера се преминава в другата. Никакъв шанс за ходене.

/Майкатаааа, направи се, че плуваш малко деее. Трябва да изследваш всичко с плуване и гмуркане. Можеш ги тези неща, айде, моля ти се!/

о-в Паксос, Гърция

о-в Паксос, Гърция

Сцената се сменя с пристан в столицата на о-в Паксос – Геиос. Вятърни мелници, много църкви, каменни къщи. Простряно бяло, прозрачен въздух и чувството, че искаш да останеш завинаги там. Защото се намираш насред щастието си.

/Браво, семейство, изглеждате истински щастливи! Снимка/

Обратно в Парга. Акустиране и гледка с лодка, мачти, поп, параклис, сватба – току на отсрещния миниостров на Богородица в прегръдката на Паргоския залив. Миг единствен и свят. Чужд миг, но семейството става неволен свидетел и няма как, изпращат младоженците с благословия…

/Бащата с молещ поглед „недейте бе”/

Нощен пейзаж. Застинала заря. Хризантеми от звезди и едно нетърпеливо утро, което повежда бандата навътре към подземното царство на Бог Хадес.

3 то действие:

Сцена с Планината Пинд в областта Епир. Река Ахерон – реката на болката / от древногръцки – „краят на света“/. Изворите й, разсичат с магически жезъл  скалните масиви. Проходимост – ок, но ужасяващ студ.

/Моля, сценичните работници да пуснат на сцената да тече вода, с температура 6 градуса/

Групата бързо проумява защо р. Ахерон е река на болката. Заемат се да ходят пеш срещу течението й и да достигнат до изворите й. Тренират прага на издръжливост и на болка в ставите. Каляват се отвътре и отвън, едновременно. Вървят бавно, да не се счупят някъде, с отворени уста през цялото време – от възхита и за топлообмен. Стигат до дълбок вир. Смелост да го преплуват имат само майката и големият син. Всички други викат. Никой не ги чува. Ехо.

/Тон – операторът, моля, пуснете, ехооооото/

Стават безсмъртни и боговете ги благославят. На връщане, през останалите 800 метра им е все едно от студ. Мишкин казва как „целите сме природа“.

Следва рафтинг по бързеи и водоскоци.

/Усилете водатаааа/

Семейството оценява на глас, че това оцеляване е не по-малко важно от другото и че са страхотен екип, когато са поставени в условия на опасност. Особено след като водачът на лодката им /албанец/ съобщава, че цяла нощ е бил на плажен купон и не е в състояние да им помага. Гребат със сетни сили, а Мишкин запечатва спомени и смешки.

После придружават река Ахерон по течението й до устието, и отпразнуват деня с плитък плаж и много гимнастически изпълнения. Роси се прави на хипопотам.

4 то действие:

Смяна на сцената.

/Добавете още синьо, моля! Да, да, точно това електриковото!/

Лефкада. Белият остров. Дъщеричката е взела със себе си маслените пастели и рисува по камъчета на всеки плаж. Обича да ги подарява на случайните посетители на мястото. Те ахват и си занасят камъчетата по своите родни места. Много камъчета остават там и островът вече не е бял, а цветен.

Тук могат да се видят семейство Слънчови:

Бащата Слънце, детето Слънчице и Майката Слънце, със слънчеви очила, да не я заслепявят лъчите на таткото

Бащата Слънце, детето Слънчице и Майката Слънце, със слънчеви очила, да не я заслепявят лъчите на таткото

Лефкада се показва на сцената чоглав, своенравен, с много амплитуди и никакво благоприличие, остров.

/Декораторът, моля, настръхни го още малко тоя остров, като ще го играе такъв/

В дъното му, най на юг, семейството отсяда в селцето Марантохори, свито измежду хълмове и върхове – не смее да гъкне. Капе дъжд от слънцето.

/Спрете с тия кофи, бееее/

Облаците се събират на родителска среща, на всеки два часа. Мирише на вятър и на тамян мирише.

/Спрете да кадите, бе, хора! Само малко ни трябва, за атмосфера./

Бабите, наоколо притърчват с черни шамии и престилки. Варят сладко от дюли, с бадеми. Катерина – хазяйката се влюбва в дъщерята и често носи пресни яйца, пресен босилек, сладкиши, а отвреме на време казва:

„Моро му, ти канис” (сладката ми, какви ги вършиш – превод според гръцкия на сценариста)

Сцената е посипана с мека орехова шума, дафинови листа, а зад завесите изничат гигантски мушкато. В ляво има няколко велосипеди за разходки насам-натам.
глас: Марантохори – селцето, от което семейството предстои да си тръгне след седмица. Има тамън 12 тина къщички и тяхната база – Soldatos rooms, които къщички не се броят от ляво на дясно, а от горе на долу, тъй като са разпиляни от гръмотевиците по двата, принадлежащи на това място, хълма. Тъкмо едната сутрин майката и дъщеричката изкачват единия хълм, пеша за 30 минути и то под наклон от 70 градуса, поглеждат останалата част от селцето, долу, в ниското и питат единствения човек, когото виждат, къде е църквата, че днес е празник – рождество на Богородица. Човекът сочи отсрещния хълм, като обяснява, че камбаните се чуват, че бият от тук, където са те, но всъщност това е само звукът им, който си играе между хълмовете. Двете слизат надолу.
Почти на всяка, изсечена в скалите, тясна уличка има по една изоставена и порутена, къде от времето, къде от земетресение, къщурка. Едно, разхвърляно, такова. И една липса на синхрон между времето, в което живеят местните хорица и техническите достижения…или по-скоро неумелата им комбинация. Ето тази къщичка в ляво – къщичка за двама, схлупена, ама цветна. Далечна от шума на транзитния път, ама напарфюмирана с Диксан или Скип. Вее едни бели чаршафи като палатки и рекламира своята чистота…От дясно път, CD-та, окачени като кичозен гердан на корда, току над редовете с наедрели домати, въртят се от вятъра и пускат слънчеви зайчета на нахалните пернати.
Майката и дъщеричката стигат до пътя, измежду кактуси и хортензии, смокини и орехи. Всяко ново и екзотично нещо на този остров, върви редом с познат и овехтял детски спомен, от далечината на който помахваше отдавна споминалата се баба и прабаба на двете момичета.
И едно магаре, което като види човек започва своята фалшива, прегракнала ария, завързано за крайпътен знак „внимание, преминават крави /добитък/“
И кучка с четири палета, в близост до пътя, които се заиграват с Елисавета – Мишкин и заради които майката стои на завоя половин час, за да възпре хвърчащите автомобили, сакън да не осиротее селцето…
Такова е това селце – завито със солени завеси, забърква гръмотевици и толкова много южно, точно колкото е необходимо на лястовичките да стигнат при своята миграция.

Настава вечер. Месец изгрява. Вали направо студ. Бащата се скъсва да готви. Майката плете шал за Рафи. Смеят се, че ядат топла супа и са обули топли чорапи. Дори има сцена със скандал. Защо единият родител готви, а другият – не.
Цяла нощ мъжът и жената си мълчат.

Сутрин. Бащата смачква с левия си сандал един пресен орех и подава почистените ядки на „който иска“, при положение, че наблизо е само майката.

Тя го целува…

/Смяна на декора/

Водопадите Димосари, до градчето Нидри. Мишкин отбелязва, че големите са си разхвърляли лодките и трябва да си подредят езерото, ама ха!

/браво, малката, един от семейството да има усет за порядък/.

От проливните дъждове, водата пада глинена, но гледката си заслужава. Жоро, с неговото любопитство, цопва в един вир, но обяснява на публиката, че нарочно го е планирал.

/Тази сцена е кратка. Осветлението гасне. Смяна на декора/.

Порто Кацики. На сцената излиза огромно парче сирене. Огромна вилица отчупва от него и цялата сцена се изпълва с огромна скала, висока десетки метри. Долу – море.

И едно голямо Слънце, като пиле, което обяснява, че топли на всички:

Слънцето - майка, прегръща всички

Е-л-е-к-т-р-и-к-о-в-о, казах!!!

Падат малки камъчета от скалата и перват главата на майката. Това е микроземетръс. Тя се шашка.

Цял ден слънце, море, плуване, плясъци, разбиване на вълни, ровене в облите пебълс /камъчета/ и идва залезът. В 20 ч. и 8 минути. Наситено оранжев и див.

Всички от семейството си играят със смаленото слънце и са на фотосесия. Слагат си го по главите, рисуват си го по очилата, ритат го на футбол. На заден фон вървят снимки – „слънце – ореол“, „слънце – око на щраус“, „слънце – футболна топка“ и други.

Музиката стакато и внушава страх.

Приливът е дошъл и никой не е предвидил прибирането с целия самар багаж, който се налага да вдигнат високо над себе си и да преплуват мястото, където по-рано, през деня бяха минали с ходене.

На другия ден всички се отправят на пътешествие и случки с делфини и други пирати.

/бай Ставрииии, къде си оставил делфините, трябваше да са тук, на сценатаааа. Аааа, ще ги доставиш за другото представление. Тюх! Нямаме делфини/

Елисавета получава поздрав лично от капитана, понеже има имен ден и поема руля за цяла миля разстояние. С нейната навигация корабчето превзема плажа Егремни откъм море. Иначе, отзад се спуска декор, на който са нарисувани едни 450 стъпала. Дъщеричката получава подарък от приятелка – червена лента за художествена гимнастика, с която майката се заиграва.

/тук леко жанрът да се измести към трагикомедия, но нейсе/

После сцената се сменя с картина от Кефалония, столицата Фискардо, биричка с марихуана.

/не бе, вътре няма нищо, артистите пият вода и се правят на безпричинно захилени/,

Забравено училище, със стълби към небето, гирос и сладолед.

Следва Островът на Одисей – Итака, градчето Киони. После Скорпио – бивша придобивка на Онасис, сега притежание на руски магнат – бля, бля. О-в Меганиси, о-в Каламос.

Сменят се бързи кадри на селцето Василики и прилежащият му плаж за уиндсърф и опънати от ветровете бръчки; Агио Никитас – цветно градче, с дъъъълга плажна ивица, наречена Певкулиа /от иглолистните Та Пефка/.

Нова сцена. Утро.

7:30ч.

Дъщерята:
– ставаааай. Мамо, ставай, че ми е скучноооо!
8:30ч.
– мамооо, наспах сееее.

9:30ч.
– мамоооо, почистих колелетата от дъжда. Ставаааай. Трябва да ходим до магазинааа.
10ч.

Сцена в двора. Закуска. Чуват се селски звуци от козлета, кокошки, петли, кученца и малката, която дрънка със звънците от велосипедите, прави еленов скок с лентата за гимнастиката и не спира:
– бъра-бъра-бъра-бъра-бъра-бъра. И тя каза: Бъра-бъра. После приятелката й, която всъщност беше ангелче й отвърна: бъра-бъра, бъра- бъра. А Остин отвърна, че не яде червеи и бъра- бъра, бъра- бъра…
– Етиии, млъкни. Хора има. Спят все още.
– ми, имам много истории! Бъра-бъра, бъра-бъра…
10:30ч.

От съседните бани се чува жабуркане, гъргарене, пускане на тоалетни казанчета. Подават се сънени физиономии, с чаши кафе и да гледат полумрачно към нашата маса.

/статиститеее, по-сънено го дайте дееее, това дете ви отне най-съкровеното/
Елисавета:
– всички са готови вече!!! Може ли да поспя?!

Сцена с друг плаж. И друг плаж. И друг плаж.

Последният – Ялос. Просторен, безлюден, освен два, три кемпера. Ситно песъчлив. Кеф. Цяяяял ден.

Семейството забива пиратското знаме, да се знае къде са били и помахва на последния залез.

Кадър на този залез. Последният.

плажът Амудания, устието на река Ахерон

Вечерта се броят пари и се пресмята горивото за колата до България.

Мишкин вече е първи клас.

Рафи – студент „Комуникации“ в Торино.

Завесата пада.

Бис – следващото лято.

***

Рисунки – Елисавета – 6 г. и на Рафи /залезът/, която не вярваше, че може да рисува

Снимки от пътешествието: в галерията на блога