Твоите първи седем

Мило, мое момиченце, почти на седем,

дълго време отлагах този текст. Първо защото го виждах написан от хиляди жени преди мен и после, защото не знаех, дали да не ти го разкажа навръх рождения ти ден, но едва ли щеше да го помниш един ден.

Смятам, че написаното остава и има свойството да консервира истини, да пази магията на думите и гласовете в бурканче с индрише.

Бих искала написаното да ти ухае на мен и да пазиш като скъп спомен.

Тези дни ме питаш как си се родила, колко си била мъничка, в коя болница, сутринта или вечерта, страшно ли е било или обикновено.

Затова днес, ден преди рождения ти ден, те заведох в Майчин дом. Видя колко огромно е „заведението за бебета“, както сама каза. Обясниха ни, че докторът, с който исках да те запозная е в родилна зала. Изчакахме го мъничко, защото имаше да помага на друга майка, която очакваше своите близнаци. Той дойде да те види точно в същия вид, в който те пое в ръцете си, преди почти седем години – бяла манта, бяло сабо, бяла коса, бели вежди и брада, и сини очи. Ти ме погледна и ми каза тихичко: Вярно, че е като Дядо Коледа. Отиде до него и му подари книгата „Автобиографията на дядо Коледа“, и докато го гледаше в очите, му нареждаше: „Мама ми каза, че много ти е вярвала. Аз вярвам в Дядо Коледа. Той ми изпълнява всички мечти“.

Докторът те гушна и дълго те гали по косата, разглеждаше те и ти се радваше, като собствено дете. Ами то, всички деца, които е съпроводил на този свят, са си почти негови.

Денят, в който се роди не беше никак обикновен. Батковците ти нямаха търпение да се облечем сутринта на 30 декември и да излезем на разходка, да хапнем пици и да отидем на зимната пързалка, която бяха построили на НДК. Не помня как издържах целия път, насам-натам по Солунска и Витошка. Те се гонеха и замеряха със снежни топки, шляпаха в кишата, а аз нямах нерви да им се скарам, защото бях заета с едно усещане за теб. Седнахме в Уго на Витошка, татко ти и момчетата си поръчаха пици, а на мен хич не ми се ядеше. Само гледах как кашкавалите от парчетата пици се проточват от чиниите им, до устата и се взирах в очите им, да позная на кого от тях повече ще приличаш, кой ще ти обръща внимание. Изобщо не знаех какво ще си. Момиче или момче. Всички ехографи казваха момче, а единствено този, „нашият“ доктор, вярваше, че си момиче. Същият този доктор ми обеща скоро да те гушна до сърцето си. Аз му повярвах и му се доверих. Имахме уговорка с него да се видим същия ден за преглед. Преди това постоях с Жоро и Роси на пързалката пред НДК и се чудех защо толкова силно ме боли кръста. Исках да ги гледам как се пързалят, а нещо в мен бързаше да се роди почти на пързалката и затова се наложи татко ти да ме заведе час по-скоро за прегледа. Оказа се, че ти си поела по пътя – решителна, розово-бяла и съвсем мъничка. Татко ти много се уплаши, като му казаха, че ще трябва да остана, защото ще раждам. Мачкаше пръсти нервно, а после ми каза, как докато те е чакал, да те види, си е пуснал радио на телефона и в слушалките са му пеели „Relax, Take it easy”.

Дойде на този свят в часа, в който и моята майка ме е родила – 21:15 ч., в същата болница, където и аз съм проплакала, в същия ден от седмицата, като мен – петък. Толкова съвпадения. Аз съм Чернева по баща, анастезиологът, който стоеше до мен и ме държеше през цялото време за ръка, беше д-р Чернев, а докторът, който те измъкна от удобното ти и топло местенце в корема ми, е този доктор, който днес те гушна – д-р Анатолий Дуковски. Когато те извади, ми каза: ето я принцесата, за която Ви говорех. Хм, странна глава има – триъгълна, но ще стане прекрасно дете.

Минаха седем години от тогава, с теб, Елисавета – почти на седем. Това, последното, с твой детски почерк видях написано на писмото ти до Дядо Коледа и под текста-посвещение на доктор Дуковски, в книгата, която му подари днес. Писмото го беше сътворила сам сама, пълно с обърнати наопаки главни букви. Но беше уверена, че точно така се пише писмо, а големите букви означават големи желания, нали. Обърнати наопаки, много важно, той може да чете всички детски грешки, нали и без друго вижда белите. Книгата я надписа, докато хвърлях по едно око и пак успя на последния ред да напишеш „Елисавета – почти на 7 г.“ с обърнато Ч.

Падаш си по блеЩИАЩИ неща. Малко са кич, понеже майка ти така казва, но ако татко ти ги купи, го боготвориш. Трябва ти още усет към естетика. Може би в другите седем ще го постигнем.

Играеш си сама, дълго и на глас, така че да мога да пиша цели приказки от твоите философии с кукли. Е, понякога не те слушам и изпускам най-интересното от теб. Ама трябва да растеш независима – така ми харесва.

Обичаш да рисуваш. И по стените също. Цял музей от човечета си имаме у дома. Обикновено казваш, че батковците са ги направили, а ти никога нищо такова, дори не си се сетила да направиш. Хубаво е да си признаваш грешките, моето момиче. Просто бъди смела да го кажеш. И горда, че си творческа натура.

А как танцуваш само! С шаловете ми, в коридора, пред огледалото. Защото трябва да следиш за грацията на ръцете си, така както Нонка, те учи на балета. Караш Бари да те гледа, но понеже той не стои на едно място, му се скарваш, че не слуша, докато го милваш по главата и му казваш „Обичам те, бе момче, обичам те, такъв, какъвто си. А сега ме гледай!“.

Умееш да миеш чинии до блясък. Казваш, че момичетата ги разбират тия работи. Обаче ще те науча да сменяш гуми, защото така ще можеш да стигнеш, където си поискаш.

Караш ми се винаги, когато ти повиша тон. Обясняваш ми как разбираш всичко и не е необходимо да стискам зъби и да ти го казвам три пъти. Ти и от втория път си ме била чула, но забравяш да ми кажеш „Добре“. Е, аз пък никога няма да спра да ти казвам, защото и  майките са човек и трябва да се слушат.

Биеш се с момчетата в двора на училището. Особено в петък, защото знаеш, че брат ти ходи там, следобяд и ще те защити от всички. Мисля, че си на прав път!

Състрадателна си. Няма да оставиш някой да е тъжен и да страда, без да го помилваш и гушнеш. Но и обичаш да покровителстваш. Затова си първа приятелка с Парушка, която седи до теб и те е изместила от мястото ти на най-малка в класа, защото е родена два месеца след теб.

Доверчива си и прегръщаш всеки, с който се виждаш за втори път. Нещо, което силно изнервя баба ти, пък и аз не одобрявам. Но ми каза, че прегръдката е по-мил жест от това, просто да кажеш „Здрасти, човече“. Разумът ми диктува да ти кажа, да си подбираш хората, но сърцето ми – „о, това е прекрасно и май е любов“.

Трудолюбива си. Но очакваш чуждото одобрение. Казваш ми, че това е важно за теб, защото така се ориентираш докъде можеш и къде не бива да правиш нищо.

Помниш ли като направи забележка на баща си, когато пържеше яйца на очи и пръсна олио извън тигана. Каза му: „Не излизай от очертанията!“. По това, определено ще трябва да работим, моето момиче. Творчеството и интересното е именно зад тези очертания.

Много обичаш, когато някой ти обърне внимание, да ме обрисуваш по най-гадния начин, да разказваш неща, които изобщо не са това, което твърдиш и да ми гледаш сеира. Не зная защо ми го причиняваш. Но повярвай ми, аз го правех същото с мама и сега ми се връща. Помисли си добре!

Имаш силно развито стадно чувство. Обичаш да сме всички в цялост. Отговорна си за провизиите, когато пазаруваме и се стремиш да има за всеки по нещо. Като ходиш при баба и дядо, на гости, каквото си харесаш от тяхната фруктиера, прибираш в чантата за вкъщи, с думите „ние си нямаме от това“. Оф, стига си ми носила дюли и райски ябълки. Не ги харесвам!

Пееш вярно, но не и красиво. Ама как си вярваш, че пееш на френски, английски и немски. Е, може пък да крещиш на рок парчета. Те, братята ти и без друго си търсят вокалист за групата. Но мен ако ме слушаш, танцувай си и си пей, ама тихичко.

Да, да, знам, че пак те поучавам, но все пак, това е моето писмо до теб и всяка дума в него е моята истина за твоите първи седем.

Знаеш ли си индианските имена, с които те кръщавахме и се смеехме с момчетата: Елисавета – Барбалета, Бонбонета, Смърфиета, Чекнеж Георгиева, Прозрачни уши и Мишкин на пътешествие.

Според Жоро си „Интелигентна“, на която дума ти се разплака, защото помисли, че е обида.

А според Роси: „Леле аз какъв пубертет карам, ама с нея ще имате повечко проблеми“

Баща ти би те описал само с три думи: „На тати принцесата!

За мен си моята благословия!

Честити първи седем, и ти желаем Те никога да не ти липсват!