работен ден с Елисавета:
- минаваме покрай просещи на Св. Неделя и тя: „Айде днес да не даваш на никой пари, защото е 1 ви юни и имаш мен“
- в обедната почивка обяснява по телефона на баба си: „Ходих с колеги на обяд. Какво? Нали така се казваше?!“
- влиза шефът и Елисавета му прави стоп с ръка: „Само да не ми се скараш, че съм тук, защото нямаш никакво, ама никакво право!!!“
- „за последен път съм с теб на работа – първо, ми е скучно, второ – ти така каза!“
***
„Май схванах идята на госпожата ни, да ни направи „семейство“ – целият клас. Слага ни да седим до различни деца, ние си разказваме разни истории и така си ставаме приятели. Аз отначало си мислех, че понеже много говоря и затова госпожата така прави, но после й схванах идята. Много е хитра, нали?!“
***
На кино сме. Гледаме „Angry Birds“:
– мамо, много яка музика има, като на тати по Z-Rock – a. Искаш ли да му купим едно билетче за филма, да му го навием на цигара и да му го сложим в кутията с цигари, да се изненада?! И без друго много се ядосва…с батковците
Има и псувни за малки: „Кълвах ти и живота“
***
Домашни размисли около положението на Дилма Русеф (зер, щото сме оправили българските политици) и въпрос от Елисавета, докато си рисува:
– ИНпийчмант, щото е пич ли?
***
Скарвам се на детето в трамвая:
– спри да си преправяш така гласа, че ми е лигаво. Това не си ти, а на мен ми е по-приятно да общувам с теб, самата.
– ами и ти като се беше гримирала онази вечер, като излизаше с батковците, не беше ти, ама ти виках „мамо“, докато ме водеше да спя при баба, нали?!
***
Ети си играе и разказва приказка на куклите си: „… и сърцето й си имало име, казвало се Валънтайн…“
***
Елисавета обяснява какво е нотариус:
– аз и ти сме приятелки и аз искам да ти продам един апартамент, примерно за 2 лв, а ти ще го купиш. Идва един, застава по средата, между мен и теб, и гледа аз ти продавам апартамента, а ти ми даваш 2 лв. и той вика: Браво, това е истина. Точка.
***
Елисавета угрижена, докато си мие зъбите: „ох, миШлех, че като пуШна пиШмата до Дядо Коледа, това ще е, а то, може да Ше върне някое писмо Ш печат „Лош“ и ще увисна“
***
Гая (приятелка на Ети):
– аз говоря четири езика – английски, защото ме записаха в англо-американското училище; полски, защото мама е от Полша; иврит, защото татко е от Израел и български, защото вече живеем тук.
Елисавета:
– аз говоря на френски, защото го уча в училище и говоря езика Пе, защото трябваше да се науча какво си казват мама и баба, когато крият нещо от мен: пеРАЗпеБИпеРАШ пеЛИ пеСЕпеГА?
Гая:
– О, знаеш повече от мен!!!
***
„Ако Леонардо е от Винчи, аз защо не съм Елисавета Софийска?“
***
„Г-жата по френски ни искаше бележниците, да ни направи забележка, че говорим в час. Аз не си го дадох! За глупости бележника си няма давам!“
***
Що е телепатия според Елисавета:
– чисто и просто Господ се прави на Вайбър, в който си пишеш ти и тати, едновременно. Ето това е телепатия!
***
Ети:
– тати, ти пушиш ли?!
Баща й я стрелка с въпросителен поглед.
Ети:
– спокойно, бе! Не си само ти. Той и големият батко пуши.
***
Елисавета идва с мен на дело в съда, защото нямаше на кого да я оставя:
– в съда има правила нали, мамо?
– да.
– и нали са много строги: да пазиш тишина; да си изключиш телефона; да не ядеш пред съдията; да не седиш със слънчевите очила; да не носиш играчки;
…
– тази жена с червената роба е прокурор. Тя посочва и обвинява този, който е нарушил правилата?
– сочи с пръст? Ама то не е възпитано, мамо!!!
…
– къде е чукът на съдията? Гледала съм по новините, че имат чук!!!
…
– защо не ме пуснаха вътре да гледам? Не можа ли да кажеш на съдията, че ще спазвам правилата и ако ми се допишка, ще я помоля на ушенце да изляза?!
***
На изходящо контролно по околен свят, Елисавета имаше въпрос: „как се наричат хората, които проектират сгради“. Тя беше написала „строители“, а госпожата с червено задраскала и поправила на „архитекти“.
Та, мотаем се в центъра на София с малката, говорим си за архитектурата и архитектите, и разбира се, като майка – Стрелец, която прекалява във всичко, решавам да й напълня главата с „полезна“ за възрастта й информация.
Обяснявам какво е фронтон – показвам й огромния триъгълен елемент, който се крепи на колоните, на входа на Народния театър. Обяснявам какво са Маскарони /глави на хора или животни, които са залепени на чешми, катедрали, сгради/, Кариатиди /женски фигури/ и Атланти /мъжките фигури, които подпират разни издадени части на сградата/, при което тя замръзва и ми дава знак да замълча, ококорила очи, явно нещо важно има да казва и обявява:
„Не мога да запомня толкова думи, обаче, разбрах къде са отишли онези от Атлантида. Вкаменили са се и пазят разни къщи да не паднат“
***
– …харесва ми парфюмът на Господ.
– О! Какъв е той?
– ами дето на него мирише в църквата.
– ама нали знаеш, че Бог не е в църквата. Навсякъде е.
– знам, обаче в църквата го има в повече и мисля, че винаги преди малко е бил там, защото го усещам по парфюма Му…
klementinasblog 