Деница ми разказа днес за Радена, нейна позната от родния й край. За малко да изтърва историята покрай ушите си, защото два гълъба стремглаво се снижаваха и щяха да пикират почти на главата ми.
Историята за Радена, която си пишела с младеж от Америка. И от писмо на писмо, се влюбила. Най-вече в образите, които се появявали измежду редовете и закачливо й обещавали да я чакат на края на изречението, току до точката. Даже го виждала почти. Мяркал се с голям хамбургер в ръка и превъртал едни ключове на пръста, докато я чакал, а тя си оправяла буклите пред витрината на някакъв винтидж кафе магазин.
Да, да, той тъкмо написал как всеки ден излиза с тъмно синия си суитчер за малко навън. Значи тъмно синьото му е любимия цвят. То пък и на нея й станал любим цвят. И за шапката споменал веднъж, в едни скоби, значи и шапка носи. Може да е с козирката отзад. По американски. И обича да излиза. За малко, но всеки ден. Прекрасно, усмихвала се Радена. То и без друго има да се учи, да се домакинства. В Америка всички са заети, за малко само да излизаш – може.
Не било минало много време от началото на комуникацията им, когато съвсем близо до една пролет, момичето решило да изпрати на американския си другар, заедно с писмо и нещичко от нея – за спомен, за кадем, от привързаност.
Докато летяло писмото, сто ангели играли нестинарски танц по въглените от очите й. Пеперуди пърхали и посипвали оскъдния си прашец по кожата й. Въздухът свистял в плитките на косите й през деня, а вечер вълнуващо издишал и разпилявал същите тези коси на водопади по раменете й. Сърцето й тупкало в рок енд рол ритъм. Даже пола с тюлена подплата си направила, като на момичетата от 50 те в Америка. И почнала да я прищипва в талията, за да изпъква горната част на тялото й. Ами като ще се жени за американец, ще му покаже всичките си красоти. Походката й дори се изменила от вяла към припряна, оставяйки посланиe за всеки, който я задявал: „вече съм заета“.
Откъде знам ли?! Представих си я.
Очаквала Радена отговор от Америка.
И той дошъл. От същия адрес, до който адресирала нейните пликове, които винаги целувала на изпроводяк. Само че този път писмото било съставено от 20 листа. А думите били напечатани върху хартията. Категорично точни удари на пишеща машина. И сложни. За някакъв правилник ставало въпрос. Член тоя, член оня, думички като „против“ и „съгласно“. И как ръководството на институцията я уведомява, че няма да предаде нещото, изпратено от нея с писмо, което „представлява два конеца – червен и бял, оплетени по странен начин“, защото предметът представлявал комбинация от забранени вещи за достъп до подопечните лица на затвора в Стейтсвил, Чикаго, Илинойс.
…Оттогава, всяка година по туй време на годината, Радена оплита бели и червени конци, най-вероятно по странен начин, и ги продава, заедно с българския й мъж, пред общината на родното й градче…
klementinasblog 