Summertime sadnass

Тя е. Видях я. Винаги съм подозирала произхода й. Още, когато като шестмесечно бебе, я потопих и оставих сама под водата, тя направи най-естествените загребвания за метър, два, три.

Също и когато на две годинки реши да покаже на децата, които играеха на прибоя как се плува – без нито един урок тогава.

Днес, едва я пуснахме във водата и тя се изниза от погледа ми. За половин час премина инструкциите по свободно гмуркане, слушаше наполовина, от уважение и при пробното влизане, буквално, ни събра очите с грацията на движенията си, с разпилените половин метрови коси, които осветлените участъци под водата, правеха медно руси, с красивите цветове на банските, които сама си подбра за случая, а краката й, удължени от малиноворозовите плавници, задаваха нежно ускорение.

Улавяше въздуха в шепи и го примамваше под водата, а после се смееше, сякаш през фуния, на стъклените балончета, които се въртяха като разбалансирани панички към повърхността.

На дългата разходка почти до носа на полуострова, само в началото ме държеше за малкия пръст. Като й се откри подземното царство, направи рязък завой, гмурна се в дълбочината, а изплувайки ме погледна като, че искаше да ми каже „къде съм живяла до сега“.

Изучаваше медузите, като хем играеше с пространството около тях, хем с разбиране към неприкосновеността на всички морски обитатели, оставяше просто погледани.

Целуваше рапаните по свенливо прибрания месест крак.

Оглеждаше седефа на мидите, сякаш беше забравила как светлината се плъзга през горните слоеве и ги прави неземно красиви. Да, те и без друго спират да омагьосват погледа, оставиш ли ги на сухо.

Имитираше динамиката на вълните.

Покланяше се на водораслите, които подводните течения принуждаваха да се веят в една и друга посока.

На моменти пак ставаше шумна, като не спираше да говори през шнорхела, цели дълги изречения, които артикулираше успешно, не й пречеше и да кашля във водата, заради хремата.

Нямаше паника, липсваше неадекватност, единствено възторг и любопитство към гмуркането, така чакано и слушано с присвити клепачи.

…когато излизахме от лагуната, ми каза „искам да се върна“ и погледът й побра тъгата на есенен сухоземен провинциалист, а лятото едва й се откриваше през листата на дворната смокиня, в хамака на следобедния сън…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s