В кадър от междублоковото пространство има място за слънчев лъч, две небета – едно истинско и няколко направени от прозорци.
Шумките са двулицеви – веднъж огряни от светлината, а вътрешно настояват да са червени, жълти и още други топли нюанси.
Октомври е дълъг и преходен, тъй го нарекохме с приятели.
И тази утрин го виждам, бавно и с достойнство се повдига от асфалта и потегля.
Незабелязано пък и сякаш нарочно, изтегля нарисуваното одеало. Отвива зимата.
Подава се краче с чорапче…