Пентаграм

Импресия за яке, рокля и кубинки
(или защо всяко момиче трябва да има в гардероба си кожено яке). Пентаграм.

Вървя.
Мятам конска опашка. Досущ като махало, тъкмо в ритъма на крачката ми. Акцентът на кубинките ми е кожена панделка отзад, която си кореспондира с кожата на връхната ми дреха.
Ръце в джобовете и извивката на гръбначния ми стълб – малко вирнат в сакралната му част. От контурите на якето е – видях се в една витрина.
Кожена категоричност и черна дупка за погледи. Вътре аз. Само звукът от катарамите, по свивките на талията ми издават, че съм припряна и дишам учестено. От вниманието, което предизвиквам е.
Не го търся.
Ама като идва на талази, заедно с клаксоните от преминаващите коли, в главата ми трудно се подреждат мисли по женското ми смирение и самодостатъчност.
Сменям визията. Спускам коси.
Два кичура, странични, започват да се веят и образуват юздите на водно конче. Иде ми да ги хвана и да профуча над някое магично езеро. Аз и аз.
Още погледи.
Продължавам да вървя. Този път се събличам и оставам по рокля. Цветя на черен фон и толкова много, колкото има в душата само на момиче. Кройката й е небрежно секси, с припокриване върху едното бедро. Вятърът си знае работата и на всеки повей, ме кара свенливо да прибирам разпилените краища, но платът е нетърпелив и общо взето ръката ми трябва да придържа всичко в ред, докато продължавам да крача. И веднага:
– О, ти ли си била. Здрасти! Бях се загледал…в якето…