Есмералда

Времето днес кич, та дрънка.
Тотална температурна еклектика.
Сняг и гръмотевици.
От 29 на слънце до това, с поло и шал, и ми се пишка от студ.
И идва залез. Ние порим през едни квартални улички и хитро избягваме човекопотока.

Да де, ама по кварталите е истината. Изключителна автентичност. Антропологията тук е раждана.
Кой прегърбен, кой с мускули, коя с екстеншъни, пък и с джапанки… История да пишеш.

Щот слънцето на залез.

В контражур.

Любимата ми сценография.

А насреща, малеее…
Шукарна картина, бате.
И како, много си красива, дай да ти кажа колко деца имаш. Пък те, децата с мен. На снимка, в портмонето, до сърцето.
Като „ти си роза, ти си крем…“

Прелита каруца. С кон. Ма вихрогон. Язди го мангал. В каруцата още четири вида. Не знам дали е правилно да им се викат „индивиди“. Всички бяха различни от нормалното, така че аут-оф-вида.
Ма наиш к’во им беше различното?
Щастието, бате.
Хилеха се. Шумно и шукарно (мноого сладка дума).
А на главите им венци от жълтурчета.
Плътни, с много цвят. Слънцето през тях наднича. И като в картина с руска живопис на Шишкин, зад каруцата воал. И кал. А вихрогонът цвили. И устата ми в захлас:
Смях.
Импулс.
И залез.

Ма булка, бе.
…Открадната…

Реклами