Водата скача с капките напред и се стича на пунктир.
Прави въздуха на райета, а като бърза, но настоява да падне, рисува извивки по тежката емоция и задрасква хора.
Понякога се спира над подслона ми.
И прави от тишината река.
Сетне художникът прилага техниката акварел и отражение.
Всяка сълза прави ивичка, ивичката прави продължение, но вместо да се върне, всичко свършва на ръба на платното, там долу…
Ако светлината се удря в рефлектора и подарява себе си по много, водата влече и отмива.
Казват – пречистване е.
Когато съм обвързана с живота, очите, чувствата, мислите, са като дъжд по предното стъкло на автомобил.
Няколко минидьоптъра в секунда.
И е буден сън.
Но дори да прочета листовката, пак ще съм смела за страничните му ефекти.
Веднъж да спре този мокър кадър, чистотата на онази непозната картина от възкресение, ще е единствена причина трудно да пожелая пак да се сгъстя до материя.
Но аз обичам да рисувам теб и още…
klementinasblog 