След дългото пътуване към Ross on Wye, графство Херефордшър, регион Западен Middlelands, фермите там, срещите и интервютата с българските работници, брифингите с английските ни колеги, двете с Дени пътуваме назад, отново из средните земи на Англия.
Това е едно обшиииирно зелено пространство.
Не е това.
По-скоро е плътна зелена повърхнина.
Тц. И това не е.
Мисля, че събирателният образ на английската земя е огромна зелена завивка, изпод която съм се завряла сега и търся думи.
Издува се, затихва, ако и да е равна на моменти, после следват големи вълнообразувания. С овце и крави като на картинка. Под дъжда. И в капките по прозореца, увеличени с лупа.
Англия е едно красиво петолиние с порядъчно и изискано звучене.
Езикът е ах!
Напълно синхронизиран с фонетиката на истинския английски език.
Ууудъ ю лааайк мооор кофиии – обръща се Сю да ни попита в колата – дори да има съгласни в края на всяка думичка, те се омекотяват от удължаването на звука на гласните и стават пухкави, бледи и полегнали. Целият израз придобива една лежерна мелодичност, която притваря клепачите ти с ласка, по връхчетата на миглите ти.
Нищо не разбирам по-натам, но и не искам някак си.
Хвърлям поглед към Дени.
Като я виждам как се рее, мисля, че и тя е Алиса в страната на чудесата. Щом Алиса може да е малка и голяма, значи може да е и двете ни, едновременно, isn’t she…
klementinasblog 