Полет над Исландия

Аз тръгнах по горите
да прескачам глухарчета.
И свистят ми петите,
а очите ми – фарове.
От косите ми паяжини плете си небето.
И в мрежа от обич улавя елфите в мен.
Всъщност изпращам те и подире ти тичам.
Снимай отгоре на какво ти приличам.
Ще отскачам далече, почти колкото там е.
И ще чакам в здрача твойто послание.
Ще докосвам жицата на твоята мисъл и в s.o.s ритъм ще рисуваме китове.
И ще вплитам безмислие в думи от рими, ще ми казваш „зелено е“, а аз ще напиша колко е синьо.
Твоите гейзери и вулкани ще изглеждат велики, а при мен в тънки строфи ще се нижат картини.
Ще опишем Вселената – ти ще виждаш, аз ще говоря.
Ще усещаме колко е бременна и как това не ни стига…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s