Аз тръгнах по горите
да прескачам глухарчета.
И свистят ми петите,
а очите ми – фарове.
От косите ми паяжини плете си небето.
И в мрежа от обич улавя елфите в мен.
Всъщност изпращам те и подире ти тичам.
Снимай отгоре на какво ти приличам.
Ще отскачам далече, почти колкото там е.
И ще чакам в здрача твойто послание.
Ще докосвам жицата на твоята мисъл и в s.o.s ритъм ще рисуваме китове.
И ще вплитам безмислие в думи от рими, ще ми казваш „зелено е“, а аз ще напиша колко е синьо.
Твоите гейзери и вулкани ще изглеждат велики, а при мен в тънки строфи ще се нижат картини.
Ще опишем Вселената – ти ще виждаш, аз ще говоря.
Ще усещаме колко е бременна и как това не ни стига…
klementinasblog 