Боядисвам врата и рамка.
Идват ми идеи и дорисувам декоративното стъкло на вратата (от месеци го бавя).
Минавам втора ръка. После пак птица в стъклото.
Елисавета готви първите си пълнени чушки. Сама от А до В. Защото не знае как се готви до Я.
И защото леля ми се смее гърлено, когато й разказвам за Елисавета по този начин. Ще избухне да се смее, ако й разкажа, че аз рисувам, а не я гледам как се маже.
Сега Ети ми говори за леля ми, която е в болница по спешност и успява да се събужда от внезапните си тръгвания…
Пита ме дали трябва човек да се грижи за мозъка, сърцето и вените си, точно така, както се грижи за вишните, райските ябълки и смокините на лозе. И им се радва. И ги раздава.
След малко, вече съм на друг детайл от витража, но хвърлям поглед към нея.
Придърпала един стол, седи пред печката, чете „Старогръцки легенди и митове“ (дочита я бавно от седмици) и запържва ориз с лук.
После оставя книгата и я чувам:
„Я, по-добре да се помоля“.
Бърка сместта за чушките.
Сипва подправки. Шепне.
Казва ми нещо, не я чувам.
Обръщам се и срещам погледа й:
„Трябва да е жива още, мамо“…
Рисувам още две птици. Феникс…
klementinasblog 