*

Пък копая.
Пък премествам камънак.
Пък псувам Сизиф.
Пък сетне се мъча да намеря хубуто в камънака.
Щото добрите момичета не псуват.
Пък се изправя.
Пък са усмихна.
Пък минава Алида и ме пита какво правя.
Кажа ѝ, че правя стъпалца пред портата, и знам само, че стълби се правят по формулата 2В + Н, ама няма да я спазвам.
Аз и не знам как.
Ама пък не спирам.
Пък тя ме окуражава.
Пък се усмихвам и продължавам.
Пък сетне баба Танка ма викне да ми даде курабийки, дето правила.
Пък задъхана си хапвам една.
Пък завалява дъжд на ситна капка.
Пък топя корабийката в уста, отворена към небето и примлясвам.
Ммм, попарка.
Пък тате ми изпраща отгоре едно гарваново перо.
Пък то пада отдясно и виждам едно ръждясало острие стърчи от земята,
че стара е къщата
Пък нали да не залитна и да не падна
Защото бях любимата му дъщеря…
Пък.

Кап.
Ей, че мокри тоя дъжд

Реклама