Таборът си отива

Капчица вода
изстискана от конската ми опашка
се люшва
в листо
като в хамак
закачено на две пръчици
издялкани
с опакото на детска беля.

Циганско дете
опъва тетивата на лагуната
обтичва я
с ръце над главата си
държи
черна кърпа
развяна
като
Сажда – дъщеря на гарвана.

Очите ми текат към моето небе
където само с поглед
и две три
водни пари
мога да изпиша
“Съм”,
“Бях теб”.

Защото те издишах.
Лято.

Реклама