„за последен път съм с теб на работа – първо ми е скучно, второ – ти така каза!“

работен ден с Елисавета:

1. минаваме покрай просещи на Св. Неделя и тя: „Айде днес да не даваш на никой пари, защото  е  1 ви юни и имаш мен“
2. в обедната почивка обяснява по телефона на баба си: „Ходих с колеги на обяд. Какво? Нали така се казваше?!“
3. влиза шефът и Елисавета му прави стоп с ръка: „Само да не ми се скараш, че съм тук, защото нямаш никакво, ама никакво право!!!“
4. „за последен път съм с теб на работа – първо, ми е скучно, второ – ти така каза!“

***

„Май схванах идята на госпожата ни, да ни направи „семейство“ – целият клас. Слага ни да седим до различни деца, ние си разказваме разни истории и така си ставаме приятели. Аз отначало си мислех, че понеже много говоря и затова госпожата така прави, но после й схванах идята. Много е хитра, нали?!“

***

На кино сме. Гледаме „Angry Birds“:

– мамо, много яка музика има, като на тати по Z-Rock – a. Искаш ли да му купим едно билетче за филма, да му го навием на цигара и да му го сложим в кутията с цигари, да се изненада?! И без друго много се ядосва…с батковците

Има и псувни за малки: „Кълвах ти и живота“

***

Домашни размисли около положението на Дилма Русеф (зер, щото сме оправили българските политици) и въпрос от Елисавета, докато си рисува:

– ИНпийчмант, щото е пич ли?

***

Скарвам се на детето в трамвая:

– спри да си преправяш така гласа, че ми е лигаво. Това не си ти, а на мен ми е по-приятно да общувам с теб, самата.

– ами и ти като се беше гримирала онази вечер, като излизаше с батковците, не беше ти, ама ти виках „мамо“, докато ме водеше да спя при баба, нали?!

***

Ети си играе и разказва приказка на куклите си: „… и сърцето й си имало име, казвало се Валънтайн…“

***

Елисавета обяснява какво е нотариус:

– аз и ти сме приятелки и аз искам да ти продам един апартамент, примерно за 2 лв, а ти ще го купиш. Идва един, застава по средата, между мен и теб, и гледа аз ти продавам апартамента, а ти ми даваш 2 лв. и той вика: Браво, това е истина. Точка.

***

Елисавета угрижена, докато си мие зъбите: „ох, миШлех, че като пуШна пиШмата до Дядо Коледа, това ще е, а то, може да Ше върне някое писмо Ш печат „Лош“ и ще увисна“

***

Гая (приятелка на Ети):

– аз говоря четири езика – английски, защото ме записаха в англо-американското училище; полски, защото мама е от Полша; иврит, защото татко е от Израел и български, защото вече живеем тук.

Елисавета:

– аз говоря на френски, защото го уча в училище и говоря езика Пе, защото трябваше да се науча какво си казват мама и баба, когато крият нещо от мен: пеРАЗпеБИпеРАШ пеЛИ пеСЕпеГА?

Гая:

– О, знаеш повече от мен!!!

***

„Ако Леонардо е от Винчи, аз защо не съм Елисавета Софийска?“

***

„Г-жата по френски ни искаше бележниците, да ни направи забележка, че говорим в час. Аз не си го дадох! За глупости бележника си няма давам!“

***

Що е телепатия според Елисавета:

– чисто и просто Господ се прави на Вайбър, в който си пишеш ти и тати, едновременно. Ето това е телепатия!

***

Ети:

– тати, ти пушиш ли?!

Баща й я стрелка с въпросителен поглед.

Ети:

– спокойно, бе! Не си само ти. Той и големият батко пуши.

***

Елисавета идва с мен на дело в съда, защото нямаше на кого да я оставя:

– в съда има правила нали, мамо?

– да.

– и нали са много строги: да пазиш тишина; да си изключиш телефона; да не ядеш пред съдията; да не седиш със слънчевите очила; да не носиш играчки;

…

– тази жена с червената роба е прокурор. Тя посочва и обвинява този, който е нарушил правилата?

– сочи с пръст? Ама то не е възпитано, мамо!!!

…

– къде е чукът на съдията? Гледала съм по новините, че имат чук!!!

…

– защо не ме пуснаха вътре да гледам? Не можа ли да кажеш на съдията, че ще спазвам правилата и ако ми се допишка, ще я помоля на ушенце да изляза?!

***

На изходящо контролно по околен свят, Елисавета имаше въпрос: „как се наричат хората, които проектират сгради“. Тя беше написала „строители“, а госпожата с червено задраскала и поправила на „архитекти“.

Та, мотаем се в центъра на София с малката, говорим си за архитектурата и архитектите, и разбира се, като майка – Стрелец, която прекалява във всичко, решавам да й напълня главата с „полезна“ за възрастта й информация.

Обяснявам какво е фронтон – показвам й огромния триъгълен елемент, който се крепи на колоните, на входа на Народния театър. Обяснявам какво са Маскарони /глави на хора или животни, които са залепени на чешми, катедрали, сгради/, Кариатиди /женски фигури/ и Атланти /мъжките фигури, които подпират разни издадени части на сградата/, при което тя замръзва и ми дава знак да замълча, ококорила очи, явно нещо важно има да казва и обявява:

„Не мога да запомня толкова думи, обаче, разбрах къде са отишли онези от Атлантида. Вкаменили са се и пазят разни къщи да не паднат“

***

– …харесва ми парфюмът на Господ.

– О! Какъв е той?

– ами дето на него мирише в църквата.

– ама нали знаеш, че Бог не е в църквата. Навсякъде е.

– знам, обаче в църквата го има в повече и мисля, че винаги преди малко е бил там, защото го усещам по парфюма Му…

Les femmes Soiree

Елисавета:

Помниш ли като те питах какво е безкрайност и ти ми обясни, че било легнала осмица. Ами нали скоро ще ставам на осем, но не ми се ляга още. Искаш ли да не се прибираме у дома все още и да си прекараме една безкрайна вечер само за нас, двете?

Аз:

Мисля, да. Май е време да сме безкрайни приятелки.

И така. Малко насоки за това как се прави дамско соаре със седемгодишна в напреднал  стадий:

• Влизате в огромен магазин.
• Оставяте я да се запознае с любезния охранител.
• Когато тя ви каже „Остави ме на този щанд и се разходи наоколо, аз ще съм тук“, я послушайте, като дадете знак с кимване. И не се шашардисвайте, когато откриете, че я няма на уреченото място. Просто обиколете всички щандове с гримове.
• Никога не си позволявайте да се засмеете, когато откриете, че е ползвала сенки с различни цветове за едното и другото си око. Също, ако забележите излизането на червило от контура на устните й. Лекичко я дръпнете от полезрението на хората и коригирайте грешчиците й, като я убедите, че все пак добре се е справила, но бихте искали да й помогнете да изглежда още по-добре.
• Обърнете внимание на влажния й поглед, обърнат към онова стъкло за устни и тайничко го подайте на касиера, да й го връчи, специално на нея пред цялата опашка от жени, когато приключвате с пазаруването си. Брокатеният лак и гривните, тип змийска кожа, които пробва тя, докато вие бяхте доближили пуловера до лицето си, за да проверите дали цветът е вашият – също добавете в книжния плик с покупки. Оставете да ги открие сама, когато се намирате в заведението с големи, няколко минути по-късно.
• Когато влизате в заведението, в което се подвизават повече тийнейджъри, лепнали признаците на бързото порастване и непременно подражание на кинозвездите от плакатите над леглата в детските им стаи, спрете и попитайте разпоредителя „Къде ще ни настаните, моля?“.
• Като младежът ви попита (явно по инерция) „За пушачи или непушачи?“, сведете погледа си няколко сантиметра и попитайте с ясен глас своята кандидат безкрайна приятелка „Как мислиш, ще пушим ли?“.
• Ако тя ви отговори абсолютно сериозно и без грам учудване „Ами, мисля, да не се умирисваме тази вечер“, приемете го с достойнство и гордост на родител-трезвеник.
• В заведението изискайте маса за двама. Чудесно ако имате запалена свещ с мирис на скъп парфюм.
• Оставете я да поръча сама и уважете желанието й, когато заяви на келнера, че желае „Пеперони със свеж босилек, моля! Да. И чаша остра цитронада. Без алкохол.“ Нека затвори менюто и го подаде на младежа, защото тук би й пречело. Благодаря!
• Помолете я да погледне в плика с покупките, които сте поставили на земята, да провери дали всичко е там и я оставете да намери лака и гривните. Ако извика без да сдържи радостта си, не се оглеждайте, а я прегърнете. Все пак това е женското ви соаре с вашата кандидат безкрайна приятелка.
• Веднага се съгласете да ви лакира, след като приключи с лакирането на собствените си изрязани, заради училищния протокол, нокти. Отбележете, че се радвате на маниерите й и за това, че зачита изискванията на училищната институция. Поговорете за границите отново. Нека тя пак ви обясни, че ще прилича на безкрайност, но за да не се загуби като личност, ще трябва да има и правила. Тя обича тази тема, не веднъж ви е казвала, че дисциплината и правилата са необходими, за да се калява характера. Никога не се радвайте пред нея, че това са вашите думи. Постигнали сте каквото трябва.
• Оставете я да отиде сама до тоалетна и я поддържайте, когато прави забележка на персонала, че тоалетния сапун е свършил. Кимайте, когато обяснява, че добрите заведения трябва да имат хубав сапун. Точка.
• Изслушайте я, когато ви обяснява за характера на Ивон, за приятелството й с Паруша и Мартин. Не се усмихвайте на сериозните й маниери. Все пак обстановката говори сама по себе си за разговори между големи, колкото и вие да сте най-голямата сред тях.
• Ако се загледа по косата на някое момиче от съседна маса или забележите хвърляните погледи към младежите на друга маса, обяснете й че да, косата на мацката е готина и ще се опитате да й направите същите къдрици, като се приберете у дома. Не пропускайте да й кажете, че къдриците на собствената й коса също заслужават внимание и може да е прекалено, ако насилите нещата с горещата маша. А що се отнася до момчетата, които зяпаше, започнете да разказвате как сте се запознали с баща й. Време й е вече да узнае как сте се взирали в очите му с благоговение и как сте открили онази бяла точка в центъра на зеницата на лявото  му око, която никое друго момиче до този момент не е забелязало; как сте си отрязали тайно една от къдриците му, докато той имаше дълга коса, като мускетар и ще й покажете после къде я пазите. Не й се сърдете, ако тя продължава да гледа младежите и не внимава в това, който й споделяте. Все пак може да търси бялата точка вече…
• Когато стане време да се прибирате, не демонстрирайте припряност в движенията си и не изразявайте на глас притесненията си, дали ще има вече трамвай. Ще има разбира се, все пак нарочно преместихте часовника на телефона й с час и нещо напред.
• Зарадвайте се заедно, че сте прекарали тази чудесна вечер и непременно обещайте пак и пак, и пак и така до безкрай…Думата й е важна. Знаете вече.
• Когато у дома тя включи телевизора и започне да ви убеждава, че иска още малко от тази вечер, може би е момента, в който трябва да поставите границата. Използвайте думи като „Мисля, че за да имаш красива кожа и блеснал поглед по-добре е да си лягаш вече“ или „толкова ми е хубаво с теб, че бих искала да чуя още малко от стихотворението ти за дядо Коледа, ама в леглото“. Когато предлагате това лекичко изгасвайте лампите и последен телевизора, като не пропускате да държите дистанционното, а после го скрийте.
• Може да се погъделичкате преди лягане, да се завивате през глава и да си говорите тайни неща, и не се учудвайте, когато я попитате нещо и тя не ви отговори…Изхвърлете таблетките от нощното си шкафче, мисля, че взаимната ви умора, се превърна току що в най-естественото хапче за сън.
• Погледнете я в съня й. Само на вас ли ви се струва, че Безкрайност е легнала осмица?!

Твоите първи седем

Мило, мое момиченце, почти на седем,

дълго време отлагах този текст. Първо защото го виждах написан от хиляди жени преди мен и после, защото не знаех, дали да не ти го разкажа навръх рождения ти ден, но едва ли щеше да го помниш един ден.

Смятам, че написаното остава и има свойството да консервира истини, да пази магията на думите и гласовете в бурканче с индрише.

Бих искала написаното да ти ухае на мен и да пазиш като скъп спомен.

Тези дни ме питаш как си се родила, колко си била мъничка, в коя болница, сутринта или вечерта, страшно ли е било или обикновено.

Затова днес, ден преди рождения ти ден, те заведох в Майчин дом. Видя колко огромно е „заведението за бебета“, както сама каза. Обясниха ни, че докторът, с който исках да те запозная е в родилна зала. Изчакахме го мъничко, защото имаше да помага на друга майка, която очакваше своите близнаци. Той дойде да те види точно в същия вид, в който те пое в ръцете си, преди почти седем години – бяла манта, бяло сабо, бяла коса, бели вежди и брада, и сини очи. Ти ме погледна и ми каза тихичко: Вярно, че е като Дядо Коледа. Отиде до него и му подари книгата „Автобиографията на дядо Коледа“, и докато го гледаше в очите, му нареждаше: „Мама ми каза, че много ти е вярвала. Аз вярвам в Дядо Коледа. Той ми изпълнява всички мечти“.

Докторът те гушна и дълго те гали по косата, разглеждаше те и ти се радваше, като собствено дете. Ами то, всички деца, които е съпроводил на този свят, са си почти негови.

Денят, в който се роди не беше никак обикновен. Батковците ти нямаха търпение да се облечем сутринта на 30 декември и да излезем на разходка, да хапнем пици и да отидем на зимната пързалка, която бяха построили на НДК. Не помня как издържах целия път, насам-натам по Солунска и Витошка. Те се гонеха и замеряха със снежни топки, шляпаха в кишата, а аз нямах нерви да им се скарам, защото бях заета с едно усещане за теб. Седнахме в Уго на Витошка, татко ти и момчетата си поръчаха пици, а на мен хич не ми се ядеше. Само гледах как кашкавалите от парчетата пици се проточват от чиниите им, до устата и се взирах в очите им, да позная на кого от тях повече ще приличаш, кой ще ти обръща внимание. Изобщо не знаех какво ще си. Момиче или момче. Всички ехографи казваха момче, а единствено този, „нашият“ доктор, вярваше, че си момиче. Същият този доктор ми обеща скоро да те гушна до сърцето си. Аз му повярвах и му се доверих. Имахме уговорка с него да се видим същия ден за преглед. Преди това постоях с Жоро и Роси на пързалката пред НДК и се чудех защо толкова силно ме боли кръста. Исках да ги гледам как се пързалят, а нещо в мен бързаше да се роди почти на пързалката и затова се наложи татко ти да ме заведе час по-скоро за прегледа. Оказа се, че ти си поела по пътя – решителна, розово-бяла и съвсем мъничка. Татко ти много се уплаши, като му казаха, че ще трябва да остана, защото ще раждам. Мачкаше пръсти нервно, а после ми каза, как докато те е чакал, да те види, си е пуснал радио на телефона и в слушалките са му пеели „Relax, Take it easy”.

Дойде на този свят в часа, в който и моята майка ме е родила – 21:15 ч., в същата болница, където и аз съм проплакала, в същия ден от седмицата, като мен – петък. Толкова съвпадения. Аз съм Чернева по баща, анастезиологът, който стоеше до мен и ме държеше през цялото време за ръка, беше д-р Чернев, а докторът, който те измъкна от удобното ти и топло местенце в корема ми, е този доктор, който днес те гушна – д-р Анатолий Дуковски. Когато те извади, ми каза: ето я принцесата, за която Ви говорех. Хм, странна глава има – триъгълна, но ще стане прекрасно дете.

Минаха седем години от тогава, с теб, Елисавета – почти на седем. Това, последното, с твой детски почерк видях написано на писмото ти до Дядо Коледа и под текста-посвещение на доктор Дуковски, в книгата, която му подари днес. Писмото го беше сътворила сам сама, пълно с обърнати наопаки главни букви. Но беше уверена, че точно така се пише писмо, а големите букви означават големи желания, нали. Обърнати наопаки, много важно, той може да чете всички детски грешки, нали и без друго вижда белите. Книгата я надписа, докато хвърлях по едно око и пак успя на последния ред да напишеш „Елисавета – почти на 7 г.“ с обърнато Ч.

Падаш си по блеЩИАЩИ неща. Малко са кич, понеже майка ти така казва, но ако татко ти ги купи, го боготвориш. Трябва ти още усет към естетика. Може би в другите седем ще го постигнем.

Играеш си сама, дълго и на глас, така че да мога да пиша цели приказки от твоите философии с кукли. Е, понякога не те слушам и изпускам най-интересното от теб. Ама трябва да растеш независима – така ми харесва.

Обичаш да рисуваш. И по стените също. Цял музей от човечета си имаме у дома. Обикновено казваш, че батковците са ги направили, а ти никога нищо такова, дори не си се сетила да направиш. Хубаво е да си признаваш грешките, моето момиче. Просто бъди смела да го кажеш. И горда, че си творческа натура.

А как танцуваш само! С шаловете ми, в коридора, пред огледалото. Защото трябва да следиш за грацията на ръцете си, така както Нонка, те учи на балета. Караш Бари да те гледа, но понеже той не стои на едно място, му се скарваш, че не слуша, докато го милваш по главата и му казваш „Обичам те, бе момче, обичам те, такъв, какъвто си. А сега ме гледай!“.

Умееш да миеш чинии до блясък. Казваш, че момичетата ги разбират тия работи. Обаче ще те науча да сменяш гуми, защото така ще можеш да стигнеш, където си поискаш.

Караш ми се винаги, когато ти повиша тон. Обясняваш ми как разбираш всичко и не е необходимо да стискам зъби и да ти го казвам три пъти. Ти и от втория път си ме била чула, но забравяш да ми кажеш „Добре“. Е, аз пък никога няма да спра да ти казвам, защото и  майките са човек и трябва да се слушат.

Биеш се с момчетата в двора на училището. Особено в петък, защото знаеш, че брат ти ходи там, следобяд и ще те защити от всички. Мисля, че си на прав път!

Състрадателна си. Няма да оставиш някой да е тъжен и да страда, без да го помилваш и гушнеш. Но и обичаш да покровителстваш. Затова си първа приятелка с Парушка, която седи до теб и те е изместила от мястото ти на най-малка в класа, защото е родена два месеца след теб.

Доверчива си и прегръщаш всеки, с който се виждаш за втори път. Нещо, което силно изнервя баба ти, пък и аз не одобрявам. Но ми каза, че прегръдката е по-мил жест от това, просто да кажеш „Здрасти, човече“. Разумът ми диктува да ти кажа, да си подбираш хората, но сърцето ми – „о, това е прекрасно и май е любов“.

Трудолюбива си. Но очакваш чуждото одобрение. Казваш ми, че това е важно за теб, защото така се ориентираш докъде можеш и къде не бива да правиш нищо.

Помниш ли като направи забележка на баща си, когато пържеше яйца на очи и пръсна олио извън тигана. Каза му: „Не излизай от очертанията!“. По това, определено ще трябва да работим, моето момиче. Творчеството и интересното е именно зад тези очертания.

Много обичаш, когато някой ти обърне внимание, да ме обрисуваш по най-гадния начин, да разказваш неща, които изобщо не са това, което твърдиш и да ми гледаш сеира. Не зная защо ми го причиняваш. Но повярвай ми, аз го правех същото с мама и сега ми се връща. Помисли си добре!

Имаш силно развито стадно чувство. Обичаш да сме всички в цялост. Отговорна си за провизиите, когато пазаруваме и се стремиш да има за всеки по нещо. Като ходиш при баба и дядо, на гости, каквото си харесаш от тяхната фруктиера, прибираш в чантата за вкъщи, с думите „ние си нямаме от това“. Оф, стига си ми носила дюли и райски ябълки. Не ги харесвам!

Пееш вярно, но не и красиво. Ама как си вярваш, че пееш на френски, английски и немски. Е, може пък да крещиш на рок парчета. Те, братята ти и без друго си търсят вокалист за групата. Но мен ако ме слушаш, танцувай си и си пей, ама тихичко.

Да, да, знам, че пак те поучавам, но все пак, това е моето писмо до теб и всяка дума в него е моята истина за твоите първи седем.

Знаеш ли си индианските имена, с които те кръщавахме и се смеехме с момчетата: Елисавета – Барбалета, Бонбонета, Смърфиета, Чекнеж Георгиева, Прозрачни уши и Мишкин на пътешествие.

Според Жоро си „Интелигентна“, на която дума ти се разплака, защото помисли, че е обида.

А според Роси: „Леле аз какъв пубертет карам, ама с нея ще имате повечко проблеми“

Баща ти би те описал само с три думи: „На тати принцесата!

За мен си моята благословия!

Честити първи седем, и ти желаем Те никога да не ти липсват!

„Съгласи се, когато стана майка, да родя теб…Иначе няма да е честно, винаги да си по-голяма!“

Из темите на 6,5 годишните:

Тема: приказни плетки

-Изплети ми приказка…
-Че как се плете приказка?
-Ти плетеш, куките ти дрънкат и правят цветове, после ще разказваме за цветовете и тяхната любов…Добре де, сега ще ти играя представление. Ти ще си на представление за майки.

/Действието се развива в долната част на леглото, защото аз плета в горната. Елисавета обявява, че два чорапа си имат връзка /двата чорапа са завързани един за друг с конец от прежда/. Обяснява се за зрителите:
– Тези чорапи са за различни крака – единият е мъжки, другият женски. Ходят си по улицата и Чорапът казва:
– Няма да ходим по тази улица.
– Защо? – пита Чорапката.
– защото тук има ножица, а тя реже връзките…

Аз нетърпелива:
– И какво?
– Ами никога повече не ходели по улиците, където има ножици, живели щастливо и заприличали един на друг.

Край на представлението.
Пляскай сега!
….

– Изплети ми кръгла книга, ще пазим на книгата душата вътре…А после ми изплети кръгла тетрадка за училище. Никой няма да има такава и ще мога да пиша кръгло…

По темите за любовта:

-Елисавета, не ми смесвай преждите, ще ги оплетеш!
– Ама те правят любов. Така се прави любов – оплетено…
…
По разказ на баба й:
Ети прочела всички налични буквари в дома на баба и дядо и почнала да чете на глас стихосбирката на Станка Братова. Баба й направила забележка, че това не е за нея, а за големи.
Ети казала: “ че аз знам какво е обич. И любов знам какво е…“

Тема: Екология

Играем на игра, в която Елисавета намисля дума и казва само първата буква/букви и дава една характеристика за намисленото.
– МП – някой, който се грижи за природата.
С баща й мислим, мислим и вече поизнервени:
– Ееее, какво е това „МП“ сега?
– Майката на природата…
…
– Пак вали. Природата си взима душ. Тя обича хигиената, нали мамо? Иначе ще мирише като мръсните хора…
…
Общински работници орязват храстите около трамвайната линия. Елисавета възмутена:
– Защо махат листата на тези дърва? Ще ги оставят само по кости…

Тема: домашни любимци

Бари си сменя острите бебешки зъби, а Елисавета всяка сутрин проверява, дали феята на зъбките му е оставила нещо под одеалцето, в коридора, където спи кучето ни. Тази сутрин, за пореден път Ети му се кара:
– ми няма да дойде феята, като само лаеш по хората, хапеш им крачолите и крадеш от масата храната. Моля ти се, бе момче, изтрай малко, докато ти пусне феята, поне една паричка…

/ тук, феята взе решение да спре с плетката си и да размести малко семейния бюджет/

Тема: детската градина

Ети ми обяснява защо носи у дома чужди играчки, защото някой си ги е забравил и защото така взимали и нейните. Казвам й, тя да не го прави, а за нейните играчки аз, като отида да я взема от градината, ще се разправям.
– Искаш да дойдеш в градината и да се караш с малки деца??? И да си невъзпитана??? Мен ще ме е срам да го видя. Остави ме да си „намирам” изгубени играчки и децата да си „намират” моите. Това не е за родители! Точка.

…
Една сутрин, седмица след като предучилищната група получи своите Удостоверения за завършване на тази образователно-квалификационна степен, Ети все още продължава да ходи на градина /понеже няма кой да я гледа/ и се пазари:
– Моля те, мамо, купи ми пица от тук.
– Ама сега ще закусвате в градината.
– Ама аз вече съм се дипломирала и не съм като бебетата там. Моля те, мамо, искам и аз да ям по улиците…

…
– Мамоооо, още колко имам да порасна? Писна ми вече да стоя на едно място. Жоро си лети до Германия, Лиа си лети до Лондон, а аз – при баба ми и на детска градина…Стига вече с тая детска градина. Дипломирах се вече

Тема: обща култура
– Мамо, виж! Защо онази кола е с червен номер?
– Защото е на дипломати /тъкмо се зачудих как да й обясня какви са тия хора/
– О, знам ги. Те имат много дипломи.

Тема: обособяване на индивида

В 14 та поликлиника, в кабинета на д-р Андреева, която пита:
– Сами ли сте? Има ли някой с вас?
Аз:
– да, таткото ни е отвън.
Ети:
– защо говориш щуротии? Аз съм с татко си, ти си с мъжа ти – СВЕ-ТО-СЛАВ!
…

– Ауу, какво е това цвете на главата ти?
– От Ерик ми е.
– О, пак ли сме с Ерик?
– Не СМЕ с Ерик. Аз СЪМ с Ерик!
…

– Мамо, кога съм родена?
– На края на годината – 30 декември.
– Ужас. Могла си да ме изпуснеш на края на годината? И никога да не се родя…

…
– Гладна съм.
– Е нали яде преди малко?!
– Ми говори с моята гладност, да те видя какво ще й кажеш. Не чуваш ли коремът ми как ръмжи!

Тема: изобразително изкуство

Сложих синьо блокче в тоалетното казанче.
Елисавета влиза в тоалетната и вика от там:
– Кой не си е пуснал водата, като е пишкал?
Аз:
– че тя, водата трябва да е синя, ти как разбра, че не е пусната?
Ети:
– Сега водата е зелена. Не помниш ли, жълто и синьо = З – Е – Л – Е – Н – О

Тема: Революция Z и други филми:

Сцена, в която Юлиян Вергов /Савов/, се прибира у дома и вместо да донесе на Людмила Сланева /Мария/, поръчаната от нея орхидея, понеже е доста почерпен в кварталната кръчма, й носи кактус.
Елисавета:
– Ми така е. Като не се е концентрирал…
…
Обяснявам на Ети, че артистът Юлиян Вергов играе хокей на Славия и сме го видели, докато тя е тренирала там и тя:
– Моля те, викни ме, като го видиш другия път, да му кажа, че така не се прави с жените!!! Не може така да се държи с Мария!!! НЕ МОЖЕ!!!
…
– Спри да ми купуваш блузки с картинки. Вече искам да се обличам като Ани от Леворюция Зет!!!
…

Ети, този филм не е за деца. Виж, че има точка 15.
– който е на 15 да не го гледа, аз съм на 6 и половина. Да виждаш такава точка???

….
Гледаме заедно филма „Фантасмагор”. Малко момченце остава без родители и трябва да лети до Америка, за да го отглежда кръстницата му. По време на полета рисува портрет, който оживява и от рисунката излиза Фантасмагор /Жерар Де Пардийо/. Момченцето си говори с него и когато кацат на летището, обяснявам на Ети, че Фантасмагор е вълшебник и никой друг не го вижда, освен малкия.
Ети:
– …Нещо не му се получава магията. И аз го виждам…

Въпросната кръстница /Упи Голдбърг/ посреща детето и се запознават.
Елисавета:
– Ох, малкия, съжалявам, но кръстницата ми е много по-готина от твоята. Женя има златна коса и розова кожа. Твоята си е сложила прежда на главата и прилича на негър. Е, може пък да е добра, все пак…

Тема: семейна почивка

– мамо, хайде тази година да отидем някъде, на различно място.
– Къде ти се ходи – на планина?
– Ами не. Ходи ми се в Космоса.
– Че как ще стигнем, доста е невъзможно. Трябва ни ракета, от къде?
– Ами нали дават каравани под наем, звънни на тия хора, сигурно и ракети под наем дават. И да си кажа, тоя път аз ще съм отпред при тати, дето ще я кара, а ти – отзад между куфарите. Оффф, ще ни трябва и хладилник в ракетата. За бирата на тати. И да не забравиш да я купиш, че като почне да мълчи…
– Че то в Космоса не се пътува току-така. Трябват специални костюми. Казват се скафандри. От къде да ги набавим. Сложна работа.
– Ти пък! Ще влезеш в Ю Туб, там не може да няма как се шият тия скафандри.
– Вярно, бе! Що да няма точно как се шият скафандри?!
– И трябва да кръстим ракетата. Мисля да се казва Бог. Нали се кръщават на велики българи…

…

– Ети, искаш ли да вземем маслените пастели на плажа? Можеш да си рисуваш по камъчетата цял ден.

– А мога ли да оцветя целия остров? Нали каза, че е много бял. Изобщо няма да ви преча…

Изкуството да си едновременно – малкият син и средното дете

 

0 – 2 г. – ревеше без причина всяка вечер. Почваше точно в 18 ч., приключваше с усмивка, точно в 19 ч., все едно си се шегувал с нервите ни.

2 – 4 г. – редеше количките педантично в колонка, като ги подравняваше отляво и отдясно, за което ме посъветваха да посещаваме психолог и да направим за всеки случай една енцефалограма. Било патология. В момента, в който психологът ти даде цветни моливи, за да изтълкува рисунката, ти реши да нарисуваш самолети и черни бомби без да си виждал агресия никъде. Дори нямахме телевизор, защото го подарихме на детската градина, за да ви приемат с брат ти там.

Не можеше да изговаряш един куп звуци, гласни и съгласни. Повечето дечица имаха проблем само с „р”-то, а ти беше горд, че „р”-то го правиш от воле. Затова пък подскачаше по едни стълби и ми обясняваше „ат ъм мато айче дето тача доле и долу” /б.а. – аз съм малко зайче, което скача горе и долу/.

Беше впечатлително дете, с изострена чувствителност. Баща ти те носеше на ръце, когато бяхме на излет в балкана. От слънчевата поляна, преминавахме в гората и то, естествено, изведнъж се стъмни и ти ококори огромните сини очи и каза „Тута нето тава” /б.а. – тука нещо става/.

Играеше абсолютно сам, докато брат ти винаги вършеше белите си солидарно с други. Вечно тичахме в спешния център заради него, че беше много див, ти  сядаше до мен, на пейката и си клатеше крачетата, докато чакаше бати да го залепят, зашият и прочие.

Един, единствен път ме предизвика и ти изтеглих ухото от яд, тогава стоически ме изчака и ми заяви, че изобщо не те боли, защото си правиш ушите на мотор „бръм-бръм”.

4 – 5 г. – беше си останал с варицела у дома и ти пазехме тишина. Петя отиде да види защо е толкова тихо във вашата стая и те завари да гледаш парламентарен контрол, излегнат пред телевизора, с ръце под главата. Поне час!

Горе долу, по онова време, не искаше да си обличаш приготвената ризка за детската градина, защото не ти ходела на чорапите. Правеше самостоятелен избор от гардероба и ме уверяваше как „ето тата вече тава“.

Веднъж, докато се връщахме от детската градина, брат ти търчеше напред, а теб те носех на ръце, ми каза „Мамо, спри, виж луната. Много е интересна”. Мисля, че оттогава се научих да откривам и аз необикновености…

8 г. –  бях бременна със сестра ти и я очаквах всеки момент. Вечерта, на рождения ми ден, за да ме изненадаш, ми донесе бележник с пет шестици, които си изкарал точно на моя празник и аз се просълзих от радост. На другия ден ревях от ужас, защото класната ти ме канеше на среща с директорката на 20 ОУ, понеже си бил написал оценките си сам, че беше подписал и всички учители прецизно…

Сестра ти се роди и когато ме прибрахте от родилния дом и седнахме да вечеряме пиле със салата, татко ви сложи в чиниите двете бутчета /отдавна с него се бяхме научили, че и крилцата са вкусни/ и ти загрижен и обезпокоен от наличието на бебето, попита: „сега от къде ще намерим пиле с три крака, за да има за всичките деца?”

9 г. – написа най-сладкото есе на тема „Какъв ще стана като порасна”. Обясняваше, че харесваш екипната работа, че искаш да станеш вратар и да не допускаш топката да изложи отбора ти, а когато се пенсионираш като вратар, щял си да станеш хирург, защото тогава мама ще има нужда от пластични операции.

Там някъде ми обещаваше, че като свършиш тия, двете по-горе, ще имаш парички и ще ми купиш най-хубавата спортна кола. И то червена и много бърза.

Малко след това получи приза „Най-добър вратар” в детската гарнитура на националния футболен турнир, когато играехте три поредни дни и се състезавахте с над 20 отбора. Спомням си как ревях от вълнение, докато сестра ти, която беше откърмена и проходила покрай тренировките ти на Славия, тъкмо си беше намерила поредния фас и го набутваше в устата.

11 г. – тичахме постоянно по доктори, защото все те болеше корем и не знаехме причината. Едва след като ти поставиха пълна упойка и ти направиха гастроскопията, ми каза, че много ти е било интересно да видиш какво е, затова бил целия театър!

Четеше учебника по анатомия за студенти по медицина и ми обясняваше как някой в училище те е ритнал и затова сега те боли мандибулата /долна челюст/.

13 г. – бях на работа, когато директорката ти ми се обади по телефона и ме покани на среща. Оказа се среща на още няколко родители и инспектори от детска педагогическа стая, както и районни полицаи. Отегчена, си навивах кичур коса, понеже си мислех, че е поредната амбициозна постъпка на ръководството на училището ви, да ви назидава за някоя незначителна беля, пък и кой можеше да ми разбие прекрасната представа за детето ми, което беше отличник и любимец на учителите там, защото винаги помагаше и се включваше в инициативите на школото. Някакви дечурлига били влезли без разрешение в къщата, в съседство. Викам си „голям праз”, ти и без друго вече ми беше разказал как, докато сте играли футбол в училище, топката паднала в съседния двор. Прескочили сте да я вземете и дошла полиция отнякъде, нямало проблеми де, можело да ми кажат по телефона, ама аз нямало за какво да се притеснявам…

Само не можех да разбера защо полицаите ти казаха да разкажеш всичко пред всички, защо точно ти. Предположих, че защото си най-отговорен и най-хубаво обясняваш. Нали беше тотален лидер. Те, викам си, лидерите са така, умеят да говорят пред публика. На майка си се е метнал…

Когато започна да разказваш ме погледна и те окуражих „давай, мам, с теб съм”.

Леле, като почна да обясняваш какво се е случило. Нищо общо нямаше с това, за което ми беше разказал…

Оказа се, че е имало съревнование в двора по мъжество. Че сте спорили кой е по-храбър и за да го докажеш, ще влезеш в „къщата на духовете”, както я наричаха всички /изоставената и рушаща се сграда, тротоарът, пред която често беше преграждан с лента, за да не минават граждани/ и ще водиш някой с теб, за да снима, за доказателство. За зла участ обектът се охранявал от СОТ, разбили сте вратата, но сте потрошили и сензорите на охранителната инсталация, че сте проникнали чак до втория етаж по гредите на рушащите се подове и че за да докажете геройството си, сте взели и картина от там и на излизане са ви посрещнали полицаите…

Леле какво изпитах…

После ни извикаха с писмо, с баща ти. И двамата в работно време, трябваше да се извиняваме пред работодателите си, със сериозния ангажимент и да излезем пред 70 членния педаготически колектив на реномираното ти училище, за да те защитим от изключване, точно преди да кандидатстваш за гимназия. Нападаха ни словесно, заклеймяваха ви като престъпници, имаше и преподаватели на ваша страна, които трезво оценяваха глупостта и детинщината ви. Знаехме, с баща ти, че сте си за здрав бой, всички, но нямахме право да те предадем. Ти заслужаваше нашата подкрепа и обич.

Пък и двамата упражнихме психологическо-правната си реторика.

Спасихме те. Мълчах ти доста време и само ти подадох един, мой стар блузон, с който да успееш да боядисаш фасадата на училището, в най-проливния дъжд – трудово-възпитателната мярка, с  която беше наказан.

Беше изнервен дълго време. Хванах те, че пушиш. Прочетох едни смс-и, в които ме обвиняваше пред гаджето си, че не ти давам да живееш нормално /твоите представи за нормално, доста се различаваха от нашите, с баща ти/. Ревнах от обидите по мой адрес. Дълго баща ти говори с теб. После ти дойде и ме стисна здраво в прегръдка. Стояхме цяла вечност и без да говорим си казахме „Прости, обичам те”…

14 г. – пребиха теб и Стефчо, група цигани и ви ограбиха, общо 12 лв и два телефона, ден преди да се явите на олимпиадата по химия, за да се преборите за НПМГ. Стоически издържахте, когато цяла нощ прекарахме в писане на показания в районното полицейско управление. Съпреживях ужаса в очите ти, от разпознаването на заловените младежи…

После поиска да тренираш американски футбол, за кратко време натрупа солидна мускулна маса, стана набит и здрав, издължи се, сякаш съм те поливала с лейката всеки ден. Малко преди наказателното дело срещу нападателите,  подстрига косата си първи номер, нещо което озадачи всички ни, а така ми беше мъчно за непокорния ти перчем, който постоянно отмествах от очите ти…Едва после ми каза, че искаш да всяваш респект с външния си вид и че всичко е реакция от физическото и психическо нараняване, което си преживял…

Научи ме да оценявам малките неща. Когато ти се скарах, че си изкарал тройка по математика, ти ме прегърна топло и за секунди разтопи моята суровост: „Абе, маме, не ти ли е хубаво, че съм жив и здрав“…

Изяде френския език с парцалите тази година. От последните в класа, стана пръв. Направи баба си щастлива, като нито за миг не я остави сама, с болестта й, а постоянно й показваше, че ти е необходима…

Пееш фалшиво, но си любимият барабанист на тийнейджърската аудитория. Честно да ти кажа, май бяхте прави с брат ти, че не биваше да идваме, с баща ви, в Swinging Hall на първото публично участие на групата ви Save your skin. Но поне не бяхме поканили баба ви и дядо ви, както и сестра ви, да подскача еуфорично там…

15 г. – днес имаш рожден ден. Ден след ужасяващата буря, точно като денят преди толкова години, когато те раждах – ураганен вятър, удряне на прозорци, страховити облаци и ти, който дойде в 17:50, по най-естествения и щастлив начин, бял и тих, малко вълче, с трапчинка на брадата, а отнякъде Army of Lovers изливаха своята „I give my life…”  /винаги си бил нестандартен/.

Сутринта сестра ти ме попита, само ти ли имаш празник или понеже винаги сме заедно, то значи всички трябва да сме щастливи днес?!

 

 

 

 

*Снимка от фенка

 

Историята има продължение.

Днес вече си на 18.

Обичам те,

Върви по пътя си и отбелязвай точки в мач със себе си,

Ти си победителят!

 

Истории със зъби…без зъби

Елисавета расте и продължава да ръси :

 

„Един ден, като порасна, ще правя всичко, което ти правиш, даже и друго. Само че госпожата в детската каза, че не е чак толкова готино да си голям. Мисля, че ни завижда, дето спим на обяд. Ама то никой не спи, всички се правим…”

 

 „Мамо, знаеш ли какво е заложна къща? Виж сега ще ти го обясня, да го разбереш: нямаш пари, а искаш да си купиш дъвки. Имаш пръстен, даваш го на заложната къща, а те ти дават парите за дъвките. Ама ти ще ми се скараш, нали?”

 

 „Бари, момченцееее, ти знаеш ли какво е собственост? Тези играчки са моя соб-стве-ност и ти нямаш право да играеш с тях, освен ако не ме попиташ и аз се съглася, ясна ли съм?” /Бари е кучето ни/

 

 „В детската градина учихме какво е природно бедствие и Ема каза за бурята, малката Емичка каза за земетресението, защото се изплашваме. Тогава аз казах „и на баба косата” и всички почнаха да се смеят…Вече не им се сърдя, те не знаят колко е страшно да си загубиш косата…”

 

„Ти, като ме возиш в колата, притесняваш ли се за мен? Защото аз винаги се притеснявам за теб, когато казваш, че имаме малко бензин и не можем да ходим далече. Тогава ставаш тиха, за да не ни свърши бензина, нали?”

 

 „Не искам да ми свършва съня, когато ме будиш. Трябва да измислим нещо като ме събуждаш да не го изключвам. Ти знаеш ли как?”

 

 „1. Не се учи да караш колело изправен, срещу дърво!

 2. Не карай колело с пържена филия!

 3. Не карай между буболечките – те не внимават в колелото!

 4. Не карай колело, пил кока кола – не е полезно за кучетата!

 5. Не карай колело по блуза – може да се намачка ( блузата)!

 6. Не играй футбол като татко – ще те гипсират и ще командваш у дома…

 7. Не карай колело, когато каската ти е на село, защото майка ти е дала всичката арника на татко ти, който си лежи у дома гипсиран, а теб те боли…Прибираме се!!!”

 

– Я ми кажи знаеш ли коя думичка почва с Ъ?
– ЪндЪрграунд.
– а???
– е сега го прочетох, докато говореше оная леличка, дето тати все я гледа
( Люба Кулезич )
:)))

 

– Мамо, шпионирам Жоро и Лиа, като ме видят че им влизам в стаята, да се стреснат.

– Шпионирай мен. Остави брат си и Лиа на мира!

– Ми, не става. И да те шпионирам, ти се правиш, че не ме виждаш, но винаги знаеш, когато правя нещо…

 

– гледай сега, като ми четеш за затворите, каква гадна рисунка нарисувах: зъл магьосник и заек на каишка…

– Аз се опитвам да уча. Ти що стоиш в моята стая?

– Защото с теб ми е интересно!

 

„Тоя и тоя зъб ми се клатят. Само аз нямам дупка като се усмихвам. Дари и Мария вече карат кънки без зъби. Можеш ли да ми ги извадиш? …Ама ти вярно ли? Е, чакай малко да си обясня на зъбите, че ще ги нося в кутийката, а не в устата…”

 

„Според мен феята на зъбчето и Баба Марта са се сблъскали на прозореца тая нощ, защото ми няма зъбчето, а са ми оставили едно пони с мартеничка”

 

– Барбалета /производно на Елисавета :)/, защо в кутийката за зъбките има само един? Загуби ли си втория? Казах ти да не ги носиш в детската градина.

– Боби Андонов ми го взе. Каза, че иска да си има нещо от мен, ама истинско…

 

– Видя ли това момче, дето искаше да ме люлее? Май е влюбен в мен.

– Защо мислиш така?

– ами тръгна да ми вдига чорапите, защото се бяха смъкнали.

 

След състезание по фигурно пързаляне:

„Бях ли добра този път? Защото май бях – много ми пляскахте, видя ли колко играчки ми хвърлиха и Мариана ме тупна по дупето, ама като „Браво”, тоя път” –   http://www.youtube.com/watch?v=IMWi7tbgvZc

 

 

 

 

Интервю с шестгодишна

Добро утро. Ще ми дадеш ли интервю?

– Как да ти го дам? Наужким ли?

Абсолютно наистина! Ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговаряш. Какво означава името ти?

– казвам се като татко ми. Ама ме е кръстила Жени. Питай нея. 

 

 

 

 

 

 

 

Как се чувстваш на шест години?

– добре ми е. Много добре! Най-после! 

 

 

 

 

 

 

 

Какво означава да ядеш шоколад вечер?

– това е неспазване на закона. Законите се спазват, иначе ти се скарват. Ти ги разбираш повече тези неща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Какво можеш да правиш, когато си на шест?

– мога да намирам приятели. Аз зная как. Нося им книги, които обичат да четат. Помниш ли как взех книгата с чудовищата и я занесох на градината. Тогава Боби Андонов ми обърна внимание.

Къде искаш да отидеш?

– В Япония. И в Китай. Ама те нали са близо, като ида в едната, значи ще отида и в другата. Сега ще ме попиташ каква искаш да станеш, ама ти го знаеш това: Китайска императорка.

Ха, ти ми взе въпроса.

– Казах ти! 

Защо искаш да станеш китайска императорка?

– Досадна си, но ще ти кажа – за да лежа върху цветя, да пея, да имам собствен дракон,                                   да побеждавам също. 

 

 

 

 

 

 

Кой искаш да победиш?

   

 

 

 

 

 

 

– Германия и батковците. Още малко им остава да са по-силни.

Батковците – разбирам. А защо Германия?

  – Ти пък сега! Трябва да ги знаеш тези работи, не да питаш.

Защо обичаш тренировките по фигурно пързаляне?

– защото ми харесва да дишам студеното и когато Марияна ме кара да правя нещо, да ми е трудно, но да го направя. И защото вие ме гледате, а аз ви махам.

                     

 

 

 

 

 

 

 

 

На кого искаш да приличаш?  

 

– на теб. Много си хубава и мила. Само не ти обичам онази синя вена, когато се ядосваш. И искам да си намеря някой, като татко, който да готви и да ме обича. И когато се кара, аз да отида с детето ми в другата стая и да се смеем, ама тайничко и да изчакаме да му мине. И после той да дойде и да ни целуне. Както тази сутрин 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

А на кого не искаш да приличаш?

– на бебетата. Много са смешни и малки. Никога повече малка!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коя е думичката, която най-много обичаш?

– „Моля!“ Чакам да й се сбъднат вълшебствата, нали ми каза, че е вълшебна?!

Какво си пожела снощи, когато изпратихме светещите фенери в небето?

 – да съм здрава и да съм си с вас. Пожелах си Рафи и леля Петя да си дойдат скоро.

А какво ще си пожелаеш за новата година?

– да мога да чета, за да не те карам повече да ми прочетеш книжката, а ти все да учиш и да си заета. Още малко ми остава. Баба се справя добре с мен. Май ще успее, докато й порасне отново косата…

Знаеш ли, че ще дойде годината на коня?

– Ще дойде на кон?! Глупости, годината идва със заря и тогава си пожелаваш нещо. Тогава можеш да си пожелаеш кон! Разбра ли?! Приключвам с интервюто ти, защото  имам работа – да поиграя малко! 

летни очаквания на самолети с татковци

10.08.2013 г.

За това:
Как Елисавета ме събуди с ръчкане и припряно обясняване, как трябва бързо да ставаме, за да отидем на летището и да посрещнем таткото ни, който го е нямало цяяяяла седмица, защото ни е оставил сами заради някаква Ко-Ман-Ди-Ров-Ка.

Как настоятелно питаше на всеки светофар, виждам ли някъде тати да каца.

Как сподели на момчето от кръстовището на бул. България, докато то чевръсто миеше предното стъкло на колата ни, как цяла седмица била без баща, ама сега като го хванела да каца, никога, ама никога нямало да го пуска повече…

Как търчеше от единия до другия край на зала „пристигащи“, спря се пред един телевизионен екип, които очакваха някой и чийто знак на микрофона е запомнила като заклеймен от протестите, и викна: “ мамоооо, нали тия не ги гледаме?!“.

Другото й спиране беше на въпроса: а всъщност Тати дали кацна? А той как каца, като птиците или на един крак?

За това, как Елисавета ме измуфти да й купя от скъпите вендинг бисквитки на терминала, от чиято реклама не дава на никой да яде, защото още не бил готов!

За това, как баща й се появи най после от плъзгащите се „врати-изненада“, както ги кръсти тя, как беше изкачен баща й до върха на главата му, на един дъх и без да се интересува, дали има ръце, с които да я придържа да не падне.
За това, как успях да целуна този Тати, измежду косите на дъщеря ни, по катинарчето му. Все пак успях.
Та, за това как му предложихме почти в един глас да тръгнем директно към Враца, което беше посрещнато с гримаса  „каталясал съм, искам да си почина!“.

За това, как учудена, попитах мъжа си копал ли е, та е уморен от командировка по моретата на юг.

И за това как отвлякохме Таткото си, вързахме го с колан на задната седалка до Елисавета и сме си вече в любимата Враца!

Та затова ни е едно хубаво …
И понеже Елисавета е раждана на нисък старт, за нея не съществува такова нещо като Спокойствие, то с действието „Тати да си дойде – complete“, последваха въпросите: мамо, мамо, а кога ще кацне Рафиии? Сега ми е мъчно за Рафииии!