На кръстопътя на всичките ми сънища, напоследък, връщане по пътища, високи виадукти, седим с приятелка, не спираме да бъбрим, навън облаци, простряни на въже, които яростно се веят с риск да се накъсат, жълти склонове, по които се спускам като песъчинка и опалесцентната омая, която съпътсва времето тук, седнах в сянката на една седиментна жълто-ронлива скала и почнах да снемам показанията на собственото си състояние.
Така. Добре съм. А най-странното, че съм будна. И да, не съм у дома, но пак имам усещане за познаване на мястото.
И това съм го сънувала, и тук съм била, и преди, и може би по-преди.
Нямам пътуване и дестинация, където да не съм получавала хабер от миналото. Сякаш всяко пътуване е като възсядане на плъзгач, който спре ли за малко някъде, там се отваря пролука и преминавам през светове. Напълно доброволно при това.
Опалесцирането е като усещане за сън, блуждаене на светлината, която се разсейва, а причината са малките частици, пръснати в прозрачна среда, което наподобява отблясък на опал.
И Малта познава това физично явление много добре.
Търкам очи и не мога да разбера моите лещи ли не са наред или времето е такова – островно и своенравно. Иде ми все да премигвам.
Тук е хеликоптерна площадка за октомврийски емоции, късни отпуски и дъщери на вятъра, и на морето, като нас двете, с Елисавета, и домакинята ни Десита или Mara Ta’ Joe (жената на Джо).
Хвърлихме се да задържим лятото на вратата на остров – оголен и укрепен с жълтеникаво-бежав коралов варовик и тънък пласт глина.
Два дена изучавам в статии, с различна дълбочина на нивата на познание, от къде идва този приятен, пълен с топлина жълт цвят на острова.
Оказват се едни 8000 години пр. Хр., които се строяват хоризонтално и полягват в пластовете:
Zonqor – корален варовик, най-устойчив на ерозия, образуван от вкаменелости, охлювчета от вида conus и коралите meandrina;
Franka – слой, образуван в плитки морски условия или Глобигеринов варовик – жълт до бледосив състав от Globigerina foraminifera – малко ракообразно (морски пясъчен таралеж), щедро оставило тленните си останки за всеобщото жълто и прасковено оранжево.
Tafli – синя глина – фини варовикови зърна примесена с каолинит и глинен материал, който прави слоят компактен, когато е сух и пластичен при омокряне с дъждовна вода.
Geblasafra – зеленикав тънък слой, по-малък от метър, който придобива оранжевия си цвят от окисляване и излагане на въздух.
Има още един, далеч не така изследван фатор – the Poo, птичите екскременти. Според една австралийка, геолог, натрупването на курешките прави порьозен варовика, а с времето, му придава допънително жълт цвят.
И така годините си вървяли насам, вятърът си разнасял златисти песъчинки, вълните ги пляскали за здравина и ето ти устойчив, калЕн островен екстериор, изпълнен в меки, сливащи се тонове с цвят на кадифен залез и току що изваден мед.
Пясъчно – пастелно – пластелинено, което издава точно онзи ефект на реставрация на мебели с отнемане на слоеве в дълбочина, при който къщата прилича на всички къщи, взети заедно от миналото и събрани в една.
Цялата малка държава е издялкана от камък, прилежно оформен като Lego блокчета.
От крепостните укрепления, цитаделите и бастионите, обхождащи големите пристанища, величествените Гардиоли, поставени на всеки географски нос на острова, от историческите здания и административните сгради, до жилищните кубове, изпълнени със здрави стени, малки естествени отвори за вентилация и таванни тераси. Всичко.
Какво по-хубаво от малко цветове, но най-хубавите – жълтослънчево, морскосиньо и небеснонаситено.
Няма птици – гълъби, чайки, гарвани.
Няма, бе, колкото и Джоуи да твърди, че има, но са навътре в морето за рибен улов.
В старата столица Мдина се чуваха врабчета. Толкоз. И в градините на San Antonio имаше пернати обитатели, но там бяха създали изкуствено приятен хабитат за тях.
Като казах Мдина,
там се научих да произнасям дума, чието значение е „улица без изход“. Пише се Sqaq, а се произнася СъА, ама рязко.
Повечето думи на малтийския език започват със събрани съгласни, пък после ги леят. Звучат на арабски, а към края ги изпяват канцонетно, мислиш, че ги чуваш на иврит, който някак си преминава и в английски, но местните хич не умеят да се превземат защото си имат тяхната автентичност.
Тези Sqaq винаги завършват с малка градина, с оградка от ковано желязо, с много зелени каскадни растения, зад които се виждат притаени капандури и разбираш, че надничаш в частен рай на някой от 400-те местни резиденти.
Чудя се улиците на градчето как да ги оприлича, че да нарисувам с думи картини в съзнанието. Ами те са като венички. Тънки и криволичещи. Или като струйки от стичащия ми се по вафления конус сладолед. С високи стени. На тях ювелирно издадени балкончетата за по кафе, които Деси, при всяко вдигане на погледа, отбелязваше като своя мечта.
А аз се отърквах в тези стени от оранжево, оранжево към бежово и избледняла охра, и спирах на всеки три метра да се съглася с молбите на Елисавета за снимка на портичка в зелено, тюркоазено или цвят малинов фуксин, с номерче и месингова брава с формата, я на делфин, я на морско конче или глава на бог от митологията.
Особен сантимент оставя всяка една къща, с окачена или зациментирана керамична табелка с името й. Много ми допадна една „SunRay House“, а често си надписват имената на фамилиите или комбинация от първите имена на обитателите „PawlMarieEliese Lovely house“.
Пък ветропоказателите им са риба-меч, вместо петле 🙂
Ако случвахме на нечий дом, на кръстопът, между две улички, там имаше място за делви, пълни със зеленина, ярки цветя и две три излъскани стъпала. И Елисавета върху тях. Кютаво (cute) било.
По тези улички е забранено движението на коли, с изключение на мобилно средство с една конска сила. Познахте! Файтон.
Мдина е the Silent City, но според мен е кръстен така за очарование. Все пак хилядите въздишки, подвикванията на всякакви езици, които долавям да означават нещо от рода „Айвън, ела да видиш това, ауууу, снимай ме тук и там…“, съставляват звуците на един всеобщ трепет и шумолене.
Особен магнит е средиземноморската архитектура на църквите и базиликите в Малта.
И най, ама най – вече от фасадната им стена, в която се поставя портата.
Тази стена стърчи над цялата площ на църковния дом като бисквита залепена от дете. Никой не се е опитал да я вкара в общата геометрия. Винаги завършва отгоре с триъгълен фронтон, на чийто връх е поставен Христовия кръст.
Много орнаментирана, с извисяващи се пиластри, които придават на сградата визуална, пък и конструктивна стабилност.
Двете й вертикали са подсилени с присъединени камбанарии, в арките на които се виждат огромни патинясали в зелено камбани.
Най-хубавото на този архитектурен ансамбъл е свободата предоставена на вятъра.
Разбирате ли, църквите тук нямат обем, който да измества въздуха. Те му принадлежат. Тук всичко му се подчинява и няма против да е така.
Остров оставен на вятъра. С ехо от копита и подрънкване на доспехи.
Малта е разбъркани коси, приятен загар на крем Брюле, околовръстно с гледка към морето, движение с десен волан и много кръгови, дори нарисувани върху асфалта;
Малта е питейна вода, преработена от океана чрез обратна осмоза, приятна на вкус; Ниското налягане на водата по чешмите, те държи смирен с отговорност към природните ресурси;
Малта е огромните кактуси „бодлива круша“, обсадили острова на втора линия;
Малта е проветрени бели дробове, рицарско отстояване на Кръста, хоспиталиерство с религия на всеки две преки, националистична компактност с лингвистичен микс, раннодатиращо историческо наследство, респектираща устойчивост, фортификационни съоръжения, средиземноморска кухня, чийто подправки се носят от поне 14 възела вятър, високи вълни, градчета – квартали и мнооого оранжеви котки.
А охлювите по малтийски и огромните порции заешко във всякакви апетитни вариации, възгорчивата бира и газираното безалкохолно Kinnie, получено от гъст портокалов сок, примесено с пелин, лелее…
Малта се случи с покана от типа:
„- Гери, защо не дойдеш до Враца да се видим, прибрах се за няколко дни.
– Деска, абсурд, вече не живея във Враца. Ела до София.
– А защо не вземеш да ми дойдеш на гости в Малта, да се видим…“
Та случайно, между другото, без амбиции и с много съпътстващи сънища.
И, или идваш и се оставяш на вятъра да ти разкаже как тече времето тук, или събираш косата на конска опашка и се оттегляш на заден ход, като провалил се завоевател.
#Malta
#Mdina
#Valetta
klementinasblog 