На бабите ми облака

В един нажежен до бяло ден, държиш облак на въженце

Да те следва по пътя

Да вземеш колата с подвижен таван и да натовариш всичките си баби
И да ги караш на море.

По пътя да пеят народни песни и шамиите им да пърпорят от вятъра,

Да им купиш сладолед,
Да им спираш тук – там,
Да им завъртиш света
И да ги слушаш как викат по хората от бензиностанциите

“Дека си, бе мореее”

И тогава онзи облак, отгоре,
Да се разпухти на парченца и да се изниже от връвчицата
И да се прави, че не е с нас

Ама нищо
И без друго
Морският бриз ще го отвее

За да заобича сам лицата
На моите баби…

И един ден
Като ме попита този вятър
Абе, момиче, откъде имаш толкова баби,
Ще му кажа аз:

Във всички тях ме има, дълбоко в душите им,
Затуй сме заедно.