31 май 2013 г.
Д-р Димитър Цолов – Доктора & Докторс Гого Бенд
На един човек, с когото ме събра детството и онова време, което осигури доброто ни образование…четеше най-бързо от целия първи клас. Майка му купуваше по 20 химикалки на седмица, защото хлапакът й рисуваше най-готините мастилени герои по тетрадките си, говореше в рими, е, разбира се, простотиите му бяха любимата тема, ама я римувай ти в първи клас, току що заучени псувни.
На един приятел, с когото любимата ни г-жа Виолета Кацарска, ни сложи на един чин в 5 ти клас, за да го укротя. А то какво стана?! Заразих с хиперактивност и ме прихванаха мултивалентностите му.
На едно момче, което не спираше да свири на акордеон и на един лагер в 8 ми клас, оставихме във въздуха да виси една целувка, забъркана от моята химия и неговата биология, ама нещо разтворът не се получи.
На един младеж, с когото последната ни среща беше в рок-клуба. Той беше слязъл от сцената, да си овлажни гърлото, защото много, ама много силно пееше една песен, по негов текст / естествено/. На тази среща присъстваха неговото гадже и моя мъж. Докато се запознавахме, Миташки ме представи като момичето, в което бил влюбен в 6 ти клас :))) И аз попремигах, попремигах, мъжът ми се поизкашля, а онази девойка се усмихна огромно и каза „О!“
На един Голям мъж, на когото сълзите не са му чужди, когато е загубил верен приятел или когато е срещнал след мноого време учителката ни от първи клас Тотка Тороманска.
На един прекрасен млад лекар, който успоредно с тежките дежурства във врачанската болницата и непрестанна битка с рентгеновите лъчи, не престава да чете и да се усъвършенства, да издава книги, да е мъж на жена си, да участва в концерти, да пише песни, а вече и да възпитава своя син, който със сигурност е още по-добра версия на оригинала…а оригиналът, утре има рожден ден, но аз просто исках да знае, колко много се гордея, че го познавам, колко много съм щастлива от факта, че Враца не е осиротяла, след като толкова качествен материал се е изнесъл от там, радвам се и на общите ни приятели, и съученици, на това, че детското си остана у него, а най-много се радвам на неуспеха си да го кротна малко, както искаше Кацарска в 5 ти клас…Честит рожден ден, доктор Миташки!!!
* снимката е моя, докато ревниво го гледах на поредния му концерт
klementinasblog 