Келешът и Царската дъщеря – семейна трактовка

Обичам нощта с чаша горещо кафе…

Глупости!

Нито будните нощи почитам, нито кафето. Не пия кафе, а нощем спя.

И все пак единични случаи на инсомния имам. Тогава кацам на дисплея и се чета в блога, преподреждам, изчиствам думи, фрази, добавям абзаци. Изобщо, домакинска работа.

Така видях следния коментар тук.

Anonymous:

 „поздрав на „царската дъщеря” за това й начинание (има предвид блога) от един „келеш” от неблизкото минало – демек брат ти! И ако се сетиш за него, може да му драснеш нЕкой ред ”

Бати, драскам ти веднага, така че да ти оставя белег от любов. Любов на сестра. И за да ти напомня как бяхме герои от приказка, том ІІ на Български народни приказки, далечната 1986 година.

Брат ми е 7 години по-голям от мен. Естествено, като недорасляци много, ама много се биехме. Апартаментът ни беше с интересно разпределение на стаите, така че три от тях бяха в редица, от всички се излизаше на огромната и дълга обиколна тераса и между всички имаше вътрешен преход. Общо взето, като тръгнехме да се гоним си правехме стабилни обиколки, съпътствани със затръшване на врати пред носа и преодоляване на други коварни препятствия.

За да ни бъдат по-гнусни обиколките си пълнехме спринцовки от онези конските – 40 мл и за да увеличим течната маса се и плюехме. Ама то това не беше гнусното. Предизвиквахме истериите си като пълнехме спринцовките от тоалетната.

Та на 10 години (аз), веднъж тръгнал на обиколка по стаите, което означаваше, че някой те гони, правиш глупости. Какво друго да правиш. Ааа, и бели!

Белята се състоеше в това, че брат ми, тъкмо ми беше изшуртял една спринцовка във врата, аз тичах с моята и събирах слюнчена течност, за да му го върна, но тогава цялото количество плюнка и вода се разпръсна  из стаята. В злополучната стая, баща ни, който е строителен инженер си беше ситуирал проектантското бюро, върху което за още по-зла участ беше застопорен с тежести един огромен чертеж – метър и петдесет на метър, почти готов, след дълги безсънни нощи.

Помисли ли си вече, какво толкова?! Ама следиш ли ми мисълта?!

Това, което се оказа предмет на раздора, беше, че чертежът, пак казвам, почти готов, с всичките му там тънки, дебели линийки с туш, оразмерявания, метални конструкции, ферми и нам си к’ви още спесификации, начертан на ръка, а не като сега на Auto Cad, отгоре на всичко беше начертан на паус. Оризова хартия.

Имаш ли такава?! А плювни сега лекичко върху нея! Ейййй, ама ти си като Адам Сандлър дето може да я проточи до долу и да си я върне обратно в устата. Браво бе!!! А аз като пробвам, все си оплювам обувките.

Та, виж сега как се нагърчва пауса. И всичко начертано на него започва да изглежда триизмерно. За онзи момент това означаваше само едно: Съсипан едномесечен труд!!!

Можеш да си представиш широко отворените ми очи и тези на брат ми. И колко още по-големи станаха, когато на вратата се звънна и татко ни обяви прибирането си у дома с типичното си изкашляне.

Последва реорганизация на взаимоотношенията. От врагове за секунди станахме съкооператори. Нахвърляхме някакви дрехи, уж случайно, върху чертежа, белким тъканите им осигурят изтеглянето на водата обратно…детска логика, изпълнена с вълшебства 🙂

Обаче, брат ми, още не мога да му го простя, влезе в тоалетната и се заключи. И друг път го правеше, точно когато ставахме от масата и трябваше да се мият чинии…

И аз к’во?! И сам воинът е воин!

Ама се сетих, че имам да си чета по литература приказките и да се поставям на мястото на литературните им герои, след това да преразказвам от тяхно име…

В мен бушуваха чувства, гонеха се мисли, преглъщах вече сълзите си, не помня да съм дишала.

Татко – начумерен, преуморен и тежък от проблеми на големите влезе в стаята и аз успях да му се оплача, че тоя, брат ми, пак ме е бил, пак ме е тормозил. „Виж ми това, тук, от него ми е“!!! Избързах да се презастраховам. Аз, невинната таткова дъщеря.

Тогава седнах, доволна от представлението си и започнах да чета на глас, ама да ме чуят и ония в тоалетната.

„Келешът и Царската дъщеря”

 Български народни приказки

 И пляяяяяс!!! Един звучен шамар се разби в голия ми врат и пръсна на хиляди парченца убеждението ми, че ми се беше разминало. Викам си: „ок, изядох го вече, значи е видял чертежа. Ще ми мине от шамара, какво толкова“. Втори не последва…

И тогава:

„Ти на кого ще викаш „келеш“, бе?!” – татко тайничко, винаги е бил на моя страна в спречкванията с брат ми, но си беше справедлив. Не ми позволяваше да заучавам и прилагам удари под кръста и то от тия, женските, дето жилят и хапят, цвърчат и кипят с една цветна дума. Не ми даваше да го обиждам.

„Ама това е заглавието на приказкатаааааа, която имам да чета по литератураааааа”…проплаках обидена, огорчена и осъзнаваща, че се е показал само малкият дявол, а големият предстои.

„И щом е така, да ме биеш НЕЗАСЛУЖЕНО, излизам навън да изхвърля боклука и да изведа кучето, и няма да се върна повече”!!!  – Успях да избягам.

….

Останалото не го знам, не съм го видяла, нямам и спомен. Сигурно брат ми има 🙂

Битовизми, какво ви ги разказвам и аз…

Току преди няколко години, обаче, с брат ми сме вече големи и със семейства. Една вечер превключвам каналите на телевизора, в час – време за лягане на малчуганите, 19:50 ч., и по БНТ, що да видя?! Разказват приказка с кукли. Една мила приказка.

Тутакси набирам телефона на позицията „Бати”, а отсреща гласчето на Аги, дъщеря му:

–        Ало?

–        Аги, леля ти е. Баща ти там ли е?

–        Да, гледа Би Ти Ви. Какво да му предам?

–        Кажи му, че Царската дъщеря му повелява да превключи на „Лека нощ, деца”!!! …И че го обичам…

Advertisements

2 thoughts on “Келешът и Царската дъщеря – семейна трактовка

  1. Pingback: Келешът и Царската дъщеря – Български народни приказки ІІ том – семейна трактовка | klementinasblog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s