ТОЙ – ТАТКО МИ

Днес е татковият ден.

Вдъхнови ме една статия, в която обясняваха, че нямало грозни жени, имало необичани дъщери.

Зададох си въпроса аз хубава ли съм. Хубава съм. Даже съм фантазия 🙂 И тръгнах да проверявам доколко татко ми е имал пръст в това вълшебство 🙂

 

Хигиена и грижа за себе си:

Татко ме къпеше като малка. Показваше ми колко е важно да си чист. Освен всичко друго, оттогава обръщам внимание на ушите, глезените и табаните. И факт – имам нежни и чисти крака – всеки ден 🙂  И уши 🙂 Не зная дали има връзка, но имам и най-прекрасната кожа на света. Е, малко е тъничка и прозрачна за сметка на това. То, от толкова търкане…

 

Чувственост:

Татко настръхва, докато слуша хубава музика. Ама не просто, като я чуе, а когато я слуша с всичките си сетива. Когато долавя и тихите акорди. И когато може да живее в музиката. В детството ми се учудвах. Даже се забавлявах с шегите на мама, която винаги го питаше дали вече е настръхнал, докато от радиото се лееше полифония. Тогава се научих да наблюдавам музиката. А с времето се оказа, че и аз успявам да разпознавам съвършените звуци…с кожата си. Татко обожава саксофон, аз – пан флейта.

 

Емоционалност:

Когато татко иска да пожелае нещо по празничен повод – той не успява да изкаже и една дума без да му се накъдри гласеца. Така става, защото е истински, защото желае с цялата си душа доброто, защото знае как да преведе чистата обич през сърцето и да ти я даде в послание. Научи ме да строя мост между сърцето и думите, които искам да дам на някого…

 

Моето мъжко момиче:

Татко ме взимаше с него на работа. Показваше ми важната си професия. Охраняваше труда на хората и разследваше трудови злополуки. Показа ми колко е необходимо да разбираш от работата си и да имаш желание да я работиш. Показа ми колко е отговорно да пазиш собствения си живот и този на другите. Въпреки пръснатите мозъци по земята, въпреки обгорелите трупове на загинали работници се научих да не се плаша от нещастните случаи, да помагам с каквото мога и навреме. И без припадъци, моля!

 

/Днес е световен ден на безопасността на труда! Ама, внимавайте, бе хора!/

 

Усещане за собствена значимост или обица на ухото:

Татко ми подаряваше подаръци с повод и без повод. Сега продължава да го прави. Подарък от командировка = „зная, че ме чакаш с нетърпение”; Подарък от екскурзия = „спомен от място, където се сещах за теб”; Подарък, просто за деня = „прибирам се при любимите си хора”; Подарък, поднесен с подарък за мама = „обичам майка ти, но и ти си ми важна”. Подаръкът от татко е като холограмен негов образ – когато не знаеш дали си нужен някому, хващаш се за ухото, напипваш татковата обица и се сещаш, че отдавна си значим. Божествено значим, защото някой вече е усетил смисъл от теб и те е създал…

ТОГАВА СЕ РАЖДАШ ХУБАВ!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s