Един неразделен випуск

Снощи, докато се залпваше балът на випуск 2019, а нашата другарска среща „25 години от завършването ни“ кротко анализираше кой какъв доктор е станал и кои от неврозите ни са наследили децата ни, се хванахме на еленкиното хоро почти всички празнуващи.
Пристъпвайки надясно, пазех роклята на госпожата ни по химия (тази жена, както впрочем единодушно отбелязахме, беше точно толкова красива и витална, както когато ни забърка главите с химията преди четвърт век), по мен идваше девойка от новозавършилите.
Беше хванала роклята си отстрани, че да сколаса със стъпките и същевременно с малките си пръсти бяхме сключили завера „довери ми се, животът си заслужава хорото“.
Увивахме се между трапезите с непокътнати чинии шопска салата и пържоли. До всеки два прибора имаше един трети, с дисплей и отворен фейсбук.
Аз може и да внимавах в движенията на танца, но в главата ми валяха определения за динамично химично равновесие, закон на Раул, константа на Планк.
Помислих си как на тея, младите само изкуствени мигли са им в главите и на татко им съдържанието на банковата сметката, пък ние, с 25 годишния опит, ехеее докъде го докарахме. Зачудих се как тази брилянтно изглеждаща преподавателка по химия ни обожаваше като клас, но сега в очите й блестяха обожанието и удоволетворение от постигнати успехи на новия й випуск.
И в посоката на гайтаните, които описвахме с крака, усукването на стъпките под нас, сменянето на позицията на тялото, с врътване ту на дясно, ту в другата посока, трепването на раменете, ръцете ни – ту долу за свръзка, ту горе за емоцията на танца, погледите, които се срещаха при увиването на хорото, всичко това беше мост, построен от омрежените ни съдби.
Не сме различни поколения с огромна дупка в качеството на ценностните ни системи.
Всички сме деца на учителите ни.
И те са тези, които обичат всички поколения.
Те ще намерят смисъл и в това, и в новото.
Тези учители, които останаха в системата са златотърсачи.
И са богати с усмивката и търпението си. До завършването на поредния випуск.
Защото няма изсечени монети злато в реката.
Има песъчинки, които се превръщат в злато.
А формулата на алхимията е „Любов“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s